Внезапно моторът захърка, задави се и спря. Боби неусетно бе завъртял кранчето на горивото. Шофьорът изскочи навън, вдигна капака на мотора. „Аз от истинския детектив избягах — рече си Боби, — та с един шофьор ли няма да се справя?“ И хукна през полето. Тича около четвърт час, без да спре. Напреде му се изпречи четириметрова зелена преграда — акациев скреб, един от тези непроходими храсталаци, които някога, преди прокарването на пътищата, са принуждавали пътешествениците да ги заобикалят с дни и седмици поред.
Беглецът спря и се озърна. Открил пакостта, шофьорът тъкмо подкарваше камиона си. Боби вече можеше да се върне на автострадата, да се качи на някоя друга кола.
В този миг чу дрезгав глас:
— Стой! Не мърдай!
Извърна се рязко. Насреща, пред шестметровото тревисто дърво, подобно на израсла върху дървена колона туфа суха трева, стоеше разкрачен полугол дивак, вдигнал над главата си кривия бумеранг. Боби се разтрепера. Нима щяха да го опекат и да го изядат?…
Кривото дървено оръжие профуча на метър от ухото на Боби и той, успял най-сетне да се опомни от първия ужас, хукна да бяга. Но насреща му се изпречи втори туземец.
— Стой! — викаше нападателят. — Не бягай!
Боби спря. Забрави, че е най-добрият бегач в училището. Нямаше изход. Приготви се за най-лошото.
Австралиецът го настигна и го хвана за ръката.
— Не се плаши! — рече той. — Ами ела да видиш!
И го отведе назад. На земята потръпваше със смазана глава къса дебела змия, с жълт корем и сив ивичест гръб.
— Змията на смъртта! — изпъчи се туземецът. — Ако не беше Бунда-Бунда, малкият господин щеше да бъде мъртъв.
Боби прехапа устни, припомнил си изведнъж, че в Австралия има най-много отровни змии.
— Отде знаеш английски? — запита той.
— Бунда-Бунда работи в Мелбърн. Докер. Понякога той идва при племето си. А какво търси тук малкият господин?
— Отивам за Мелбърн.
— Хубаво! И Бунда-Бунда тая вечер ще пътува.
Другият туземец изкрещя нещо и Бунда-Бунда хукна подире му. После двамата запълзяха през тревите. Боби ги последва. Наблизо, срещу вятъра, двадесетина кенгури пасяха буйната кенгуровска трева. Бунда-Бунда се изправи и метна копието си, което профуча и се заби в едно животно. Малките се метнаха в торбите на майките си, които побягнаха в саваната с огромни, дълги десет метра и високи три метра скокове. Само удареното животно остана на тревата сред локва кръв.
— Ще има пиршество! — рече доволният ловец.
Запали огън и го натрупа с мокра трева, а другарят му разви една рогозка. Двамата хванаха краищата й и закриха дима. После я отместиха. Нагоре полетя като балон кълбо дим. Пак закриха огъня и отново го откриха. Това беше той, прочутият австралийски димен телеграф.
— Племето ще дойде скоро — обясни Бунда-Бунда. — И младият мистър ще му бъде гост. Рядко се случва такъв лов. Обикновено хората гладуват. Само гущери и личинки. Много гладуват. Затова Бунда-Бунда стана докер. Да гладува по-малко.
Седнаха да чакат до убитото кенгуру. На двадесетина крачки от тях през тревата шуртеше бистър поток. По едно време Боби видя как от една дупка на брега се подаде някаква човка.
— Я! — възкликна той. — Патка! В земята!
— Не е патка! — рече Бунда-Бунда. — А птицечовка!
Боби се усмихна. Разбира се, че е птицечовка! Той ли нямаше да знае? Макар че много-много не се интересуваше от зоологията, защото умът му беше повече в моторите, но това бе запомнил — птицечовката рови земята като къртица, плува като видра, има човка вместо муцуна. Уж бозайник, пък снася яйца като гущер, а когато измъти малките си, ги кърми с мляко.
Ами това? Върху най-ниския клон на съседния евкалипт, на десетина метра височина, се раздвижи някаква рошава топка.
— Коала! — подсказа му Бунда-Бунда, като проследи погледа му.
Наистина коала, малкото торбесто мече, което живее сред клоните на евкалиптите и се храни с листа. Бавно, тромаво и добродушно като кукла-мече. Беше го виждал в зоопарка.
След малко пред тях застанаха безшумно десетина полуголи черни мъже, въоръжени с бумеранги и широки като лопати копия, татуирани с племенните си отличия. А зад тях стояха натоварени като добичета жените им, понесли на гръб децата си, колчетата за изравяне на корени, брадвите, тенекиените кутии за готвене и торбичките, в които събираха семена, бръмбари и личинки.