— Одраскан съм, царице! — едвам продумал Щурчо.
— Развържи да видя — заповядала царската дъщеря.
Щурчо отвързал ръката си, а на пръста светнал като вечерница нейният пръстен — та всички замижали от ослепителна светлина.
Царската дъщеря го хванала за ръката, завела го пред баща си и казала:
— У този ми е било щастието, татко.
Тогава слугите отвели Щурчо в царските бани да се окъпе и умие, облекли го в златни дрехи — и той станал такъв хубавец, че сам баща му не можал да го познае.
Скоро направиха сватбата и гостиха цял свят. И аз бях там, мед и вино пих, по брадата ми като река се ля, а в уста ми капка се не вля.