Черният гном замахва срещу теб с малкия си меч и острието се впива в бедрото ти. Парещата болка те убеждава, че макар врагът да е призрак, оръжието му може да нанася съвсем истински рани. От удара губиш 3 жизнени точки.
Отново замахваш, но резултатът е същият — тоест нулев. Още два гнома изоставят схватката и се обръщат към теб. Опитваш да ги покосиш с един удар на меча си. Напразно. Закалената стомана е безсилна срещу привиденията. Гномовете се ухилват злобно и замахват на свой ред. За щастие ти си достатъчно бърз и пъргаво отскачаш от ударите. Ала късметът едва ли ще ти помага дълго в неравната битка.
Ако имаш ефирен кинжал и искаш да се биеш с него срещу призраците, мини на 68.
Ако решиш да избягаш напред покрай мястото на сражението, прехвърли се на 62.
Ако предпочиташ да бягаш назад, към центъра на гората, продължи на 191.
50
Внимателно отваряш стъкленицата с червената течност. После я надигаш към лицето си и помирисваш. Ароматът е тежък, сладникав, но ти се струва приятен. Ако решиш да опиташ течността на вкус, премини на 32.
Ако не искаш да го сториш, остава ти само да провериш златистата течност на 155 или да напуснеш къщата на 138.
51
Насечените тела на трите харпии се валят край краката ти сред локви воняща зеленикава кръв. Изтощен от тежката битка, ти се мъчиш да поемеш въздух в пламналите си дробове. Изпитваш само едно желание — да се махнеш от тук и да забравиш това зловещо езеро. Мъртви, харпиите ти внушават още по-силно отвращение, отколкото докато бяха живи.
Но ето че върху лапата на едната от тях забелязваш зеленясала медна гривна. След кратко колебание сваляш гривната и я слагаш на ръката си. Изведнъж усещаш как по цялото ти тяло се разлива вълна от бодрост и енергия. Отсега нататък докато носиш вълшебната гривна (а ти не смяташ да я сваляш), силата ти ще бъде с една единица над първоначалната си стойност.
Оглеждаш по-внимателно убитите харпии, но вече не откриваш нищо интересно.
Ако решиш да напуснеш поляната край езерото, продължи на 180.
Ако искаш да проучиш гнездото на харпиите върху скалата на отсрещния бряг, премини на 29.
52
Воден от любопитството, ти приближаваш към пещерата. Но изведнъж рязко спираш. Целият вход е преграден от огромна паяжина. Не ти се иска даже да мислиш какъв паяк може да дебне вътре. Ако решиш да бъдеш благоразумен и да се върнеш към гората, продължи на 435.
Ако държиш да влезеш в пещерата, ще трябва по някакъв начин да се справиш с паяжината. Как?
Ще я разсечеш с меча — прехвърли се на 152.
Ще използваш лъчист камък (стига да го имаш) — премини на 135.
53
Имаш ли стара медна монета?
Да — прехвърли се на 79.
Не — мини на 137.
54
Връщаш се при скривалището и оглеждаш внимателно лъчистия камък. Всъщност лъчиста е само едната му половина. Другата е черна като въглен. Посягаш да вдигнеш камъка, но ръката ти неуверено застива във въздуха. За коя половина ще хванеш камъка?
За лъчистата — премини на 126.
За черната — продължи на 73.
Ако вече си размислил и не искаш да се занимаваш с лъчистия камък, прехвърли се на 370.
55
Продължаваш да обикаляш на изток в подножието на голия връх. След около четвърт час в гората отдясно забелязваш пътека, която се отклонява на юг.
Ако решиш да тръгнеш по нея, премини на 87.
Ако продължиш на изток в подножието на върха, прехвърли се на 170.
56
Побутваш провисналата врата и влизаш в къщурката. Вътре царува полумрак, но все пак през прозорчето влиза достатъчно светлина, за да различиш паднала скамейка, продънен нар и голяма маса от дъбови дъски. В ъгъла се валя куп прогнили парцали. Масивната, грубо иззидана каменна камина е пълна с отдавна изстинала пепел. Върху всичко лежи дебел слой прах. Очевидно къщичката е изоставена много отдавна, може би преди десетки години.
Не забелязваш нищо интересно освен три големи прашни стъкленици, изоставени върху масата от незнайния обитател на тази колиба. Ако искаш да провериш какво е тяхното съдържание, мини на 72.