— Не се тревожи, ще успееш — тихо казва Беневолио. — Спомни си за Замъка на таласъмите и Долината на изгубените сънища. Тогава положението също изглеждаше отчаяно, но въпреки всичко ти победи.
— Вярно — кимваш ти. — Само че тогава Сиян беше жив и се погрижи да ми помогне с вълшебните си дарове.
— О, това ли било! — възкликва старият слуга. — Да вървим в склада за магически предмети. Ще можеш да избереш каквото си пожелаеш.
Задъхан от вълнение, Беневолио тичешком те повежда към долния етаж, отваря една малка вратичка… и веднага отскача с вик на ужас. Отвътре с трясък излита дълга разклонена мълния.
Предпазливо надникваш в тясната стаичка и разбираш, че този път не ще можеш да вземеш нищо. Битката между Сиян и Зардинакс е оказала пагубно въздействие върху всички магически предмети. Пред очите ти из склада играят светкавици и огнени езици, вълшебни тояжки се размахват на всички страни, над разбити стъкленици танцуват облаци с дим на миражите… Всяко влизане тук би означавало сигурна смърт.
И все пак Беневолио се хвърля навътре.
— Спри, безумецо! — крещиш ти.
От вратата на склада излитат мълнии. След миг старецът изхвръква в коридора и протяга към теб обгорената си длан, върху която блестят три малки шишенца.
— Вземи. Това е целебен балсам. Когато изпиеш съдържанието на едно от тези шишенца, жизнените ти точки ще се възстановят до първоначалната си стойност. А сега почакай, ще вляза да взема още нещо.
Хващаш го за рамото и поклащаш глава.
— Не. Ти и без това пое прекален риск. Кой ще се погрижи за тялото на Сиян, ако загинеш?
Беневолио те оглежда с просълзени очи.
— Добре. Върви и дано моята благословия да ти помогне. Не забравяй, до утре вечер трябва да донесеш жива и мъртва вода.
Бавно излизаш навън, спираш край вратата и се замисляш. Никога досега не си тръгвал на толкова опасна мисия с толкова оскъдна екипировка. С какво разполагаш всъщност? Проверяваш съдържанието на джобовете си. Кесия с дванадесет жълтици, джобно ножче, карта на гората и три шишенца с целебен балсам. И, разбира се, на пояса ти виси меч. Това е всичко. Докато записваш екипировката си в дневника на приключението, Беневолио изскача на прага и ти подава вехта торба.
— Вземи това. Намерих в кухнята четири питки. Може да огладнееш по пътя…
— Благодаря старче — казваш ти.
После предпазливо стискаш обгорената му десница и тръгваш на север, където се тъмнее Безмълвната гора.
Премини на епизод 61.
75
С един скок се укриваш в гъстите храсти и изчакваш да видиш какво ще се случи. След малко от гората излиза голяма група дребни уродливи създания, облечени в парцаливи дрехи. Разпознаваш ги от пръв поглед — това са злобните черни гномове. Те пресичат пътеката и продължават през гората на изток.
Ако решиш да ги проследиш, прехвърли се на 119.
Ако изчакаш да отминат и продължиш по пътя си, премини на 396.
76
Не, нищо не ти хрумва. Имаш ли златен обръч?
Да — продължи на 12.
Не — прехвърли се на 323.
77
Острата болка те изтръгва от вцепенението. Като събираш всичките си сили, ти скачаш на крака, изтегляш меча от ножницата и яростно съсичаш лианите, които са се впили в теб.
Но ето че нови пипала се задават насреща ти. Огромното цвете пулсира лакомо и нетърпеливо. Между широко разтворените месести листа се подават остри шипове, готови да захапят поредната жертва.
Ако искаш да избягаш, докато още е време, мини на 69.
Ако решиш да се биеш с хищното растение, попадаш на 41.
78
Продължаваш по пътеката и скоро пред теб се разкрива малко горско езеро с черни, сякаш бездънни води. Огромни мрачни ели свеждат над него тежките си клони, а каменистите брегове са обрасли с дебел килим от тъмнозелен мъх. На една скала отвъд езерцето забелязваш грамадно, грубо сплетено гнездо, в което са кацнали три отвратителни чудовища. До кръста торсовете им са женски, но по-надолу започват тела на птици с мощни криле и криви ноктести лапи. Харпии!
Без да прекъсват магическата си песен, трите харпии изведнъж излитат високо във въздуха и с шеметна бързина се спускат над тебе. Искаш да побегнеш, ала краката ти сякаш са залепнали за пътеката. Поразителната и страшна гледка те е вцепенила.