Продължи на 82.
79
На север гората оредява и след около половин час достигаш подножието на върха. Пътеката го заобикаля в кръг от двете страни — от изток и от запад.
Оглеждаш върха. Стръмните склонове са голи и каменисти, но в подножието им почвата е подгизнала от влага. Тук-там по скалите се процеждат тънки струйки вода.
Накъде ще тръгнеш?
Наляво, на запад — прехвърли се на 207.
Надясно, на изток — мини на 170.
80
Нямаш време дори да се преобърнеш. Лазейки по гръб, ти успяваш да се отдръпнеш от ръката и докато тя шари из купищата камъни, скачаш и побягваш по тунела на изток. Премини на 114.
81
Ситуацията изглежда по-скоро забавна, отколкото опасна. С усмивка изваждаш от торбата си една питка и я хвърляш настрани. Шестте сандъчетата лакомо разтварят капаци, после се нахвърлят върху неочакваното угощение и престават да ти обръщат внимание. Докато те разкъсват питката, ти спокойно оглеждаш гнездото. Сред купищата кости забелязваш голям черен ключ. Ако желаеш да го прибереш, запиши това в дневника.
И тъй като не откриваш нищо друго, остава ти само да се върнеш на разклонението и да поемеш на север.
Мини на 22.
82
С огромно усилие на волята успяваш да се опомниш в последния миг. Смъртната заплаха те е изтръгнала от унеса. Грабваш меча и започваш схватка с трите харпии, които свирепо кръжат над главата ти.
ПЪРВА ХАРПИЯ: СИЛА — 9 ЖИВОТ — 14.
ВТОРА ХАРПИЯ: СИЛА — 10 ЖИВОТ — 16.
ТРЕТА ХАРПИЯ: СИЛА — 11 ЖИВОТ — 8.
Ако победиш в това жестоко сражение, мини на 51.
Ако загубиш ще попаднеш на 4.
83
Остава ти само стъкленицата с черното питие. Отпушваш я и помирисваш предпазливо, но не усещаш никакъв аромат. Ако се решиш да опиташ течността на вкус, мини на 60.
Ако се откажеш от подобен експеримент, нямаш какво повече да правиш в тази запустяла колиба. Излизаш навън и продължаваш на 138.
84
Окървавеният великан надава глух рев, изпуска боздугана и тежко рухва на каменния под. Отдръпваш се и предпазливо оглеждаш противника, но вече няма от какво да се боиш. Великанът е мъртъв. Оставяш го да лежи и изтичваш да освободиш пленения старец.
Горкият човечец не е на себе си от преживения страх. На всичките ти въпроси отговаря с неясно мърморене и едва след дълго разпитване успяваш да разбереш, че пред теб е самият Загор — някогашният архитект на Кристалната градина. Навярно от дълги години живее като отшелник сред тия развалини.
— Загор! — възкликваш ти. — Истинско щастие е, че те срещнах. Трябва на всяка цена да стигна до Кристалната градина. Къде се намира тя?
Старецът се оживява и навежда глава над картата, която изваждаш от джоба си. Съсухреният му пръст уверено посочва към горния десен ъгъл.
— Ето тук, в североизточната част на гората. Странно… Картата ти явно е много стара, момко. Виждаш ли двете пътеки — северната, която води към езерото и източната, която отива към хълмовете? Някога между тях имаше път. По този път трябва да тръгнеш, за да стигнеш до Кристалната градина… Но защо я търсиш? Нима не знаеш, че Безмълвната гора е под властта на огнения демон Зардинакс?
Ти махваш с ръка.
— Това е дълга история, добри човече. Нямам време, трябва да бързам. Благодаря ти… и довиждане.
— Почакай! — провиква се Загор докато вървиш към изхода. — Искам да ти подаря нещо.
Той изтичва към ъгъла на залата, привежда се и след малко се връща, носейки великолепен златен обръч.
— Вземи това, млади приятелю. Този обръч е вълшебен. Преди много, много години ми го подари самият Сиян. Докато носиш обръча около челото си, ще се радваш на остър ум и бърза мисъл.
Още веднъж се сбогуваш сърдечно със стария строител, сетне напускаш руините и тръгваш по обратния път към гората.
Премини на 206.
85
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 7 — продължи на 130.
От 8 до 12 — мини на 320.
86
Замаян от тежкия мирис, ти опитваш да се надигнеш, но тялото не ти се подчинява. Пипалата продължават жадно да смучат кръв. По ръцете ти плъзва леден хлад, обгръща те сива пелена. Вече губиш 4 жизнени точки.
Имаш ли анх?
Да — прехвърли се на 77.
Не — премини на 302.
87
И тъй, ти избираш да тръгнеш по пътеката на юг.
Ако имаш (или си имал) рубин, мини на 151.