Ако никога не си имал рубин, продължи на 102.
88
Слизането надолу се оказва още по-трудно от изкачването. Ронливата суха почва и каменните сипеи не предлагат стабилна опора, тъй че задните ти части на десетина пъти се запознават с коравия склон.
Криво-ляво вече си изминал половината път, когато на стотина крачки отдясно забелязваш широкия отвор на мрачна пещера. Ако искаш да провериш какво има там, мини на 380.
Ако предпочиташ да слезеш надолу, продължи към 161.
89
Имаш ли анх?
Да — продължаваш на 70.
Не — попадаш на 4.
90
С всички сили се хвърляш напред, но скокът ти не е бил достатъчно силен. За миг увисваш на ръба, сетне политаш надолу в някакво мрачно подземие. След няколко безкрайни секунди ти се стоварваш върху купчина пръст и камъни с жесток удар, който ти отнема 4 жизнени точки. Полузашеметен се търкулваш до подножието на тази огромна камара. За щастие не си загубил съзнание.
Ставаш на крака и се оглеждаш. Срутването е запушило дупката, през която си пропаднал дотук, но за сметка на това в свода над тебе зее неправилен отвор. Оттам долита неясна светлина. Уви, отворът е прекалено високо, за да го достигнеш.
Намираш се в мрачен коридор, ориентиран по посока изток-запад. На запад пътят е затворен от срутването, но източното направление изглежда свободно.
Ако решиш да тръгнеш по коридора, продължи на 114.
Ако спреш тук, за да обмислиш положението, мини на 6.
91
Напрягаш всички сили и най-сетне се добираш до брега. Изтощен до краен предел и разтреперан от студ, дълго лежиш на мокрите камъни. Борбата с буйните вълни на реката ти е струвала 4 жизнени точки. Отгоре на всичко питките в торбата са се превърнали на каша и трябва да ги изхвърлиш. Отбележи това в дневника.
Постепенно енергията ти се завръща. Ставаш, изцеждаш мокрите си дрехи и тръгваш по пътеката на изток. Премини на 66.
92
Мечът ти полита напред… и минава през тялото на демона като през мъгла. С яростен рев Зардинакс се обръща и те сграбчва в чудовищните си лапи. Усещаш как огнените му нокти проникват дълбоко в сърцето ти.
Това е краят. Заради едно прибързано решение ще трябва да загинеш още в началото на приключението.
93
Трескаво вадиш стъкленицата, отпушваш я и отпиваш голяма глътка от червеното питие. За миг изпитваш странно усещане — сякаш цялото ти тяло става тежко и плътно като камък. Но това чувство бързо преминава. Не усещаш никакъв друг резултат от питието.
Продължи на 413.
94
Падаш на пода в предсмъртна агония. Гърдите ти изгарят от недостиг на въздух. За да облекчиш дишането си, ти разкъсваш яката на ризата. И докато се гърчиш в праха, пръстите ти се вкопчват в гърдите. Имаш ли анх?
Да — продължи на 120.
Не — мини на 327.
95
Без да губиш нито секунда, ти се обръщаш и хукваш назад по пътеката. Зад гърба си чуваш тежкото тропане на сандъка. Ще успееш ли да избягаш?
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 5 — премини на 57.
От 6 до 10 — продължи на 154.
11 или 12 — попадаш на 45.
96
Отваряш стъкленицата със златиста течност и предпазливо я надигаш пред лицето си. Мирисът е странен — остър, леко парлив, но приятен като аромат на екзотична подправка. Ако решиш да опиташ златистото питие на вкус, продължи на 290.
Ако предпочиташ да не го правиш, остават ти две възможности — да провериш червената течност на 307, или да напуснеш къщата и да минеш на 138.
97
Внимателно оглеждаш мястото, но не откриваш никакви следи от сражение. Високите бурени около пътеката не са утъпкани — явно сред тях от години не е стъпвал човешки крак. Само отстрани в храстите лежи разбита колесница, но тя е отдавна прогнила.
Въпреки всичко ти обикаляш още няколко минути около колесницата и под лунните лъчи забелязваш в гъстата трева край пътя блясъка на златни монети. Приятна находка! Събираш 10 жълтици, сетне обръщаш гръб на старинната колесница и продължаваш напред.
Мини на 153.
98
Отвратен от тия гнусни изчадия, ти изваждаш меча и замахваш срещу сандъчетата. Щом виждат блясъка на стоманеното острие, три от тях побягват назад, а другите три се нахвърлят върху тебе, като се мъчат да те захапят с капаците си.