ПЪРВО САНДЪЧЕ: СИЛА — 5 ЖИВОТ — 8.
ВТОРО САНДЪЧЕ: СИЛА — 6 ЖИВОТ — 6.
ТРЕТО САНДЪЧЕ: СИЛА — 7 ЖИВОТ — 5.
Ако успееш да ги победиш, мини на 67.
99
С огромно усилие се изтръгваш от чудовищния юмрук. Падаш на каменния под, ловко се претъркулваш и скачаш на крака. Великанът надава злобен рев и надига грамадния си боздуган. Ясно е, че трябва да се готвиш за бой.
Мини на 204.
100
Отправяш се на юг, към края на гората, където е домът на Сиян. Скоро виждаш отляво разклонение, което води на изток.
Ако решиш да тръгнеш по него, мини на 232.
Ако продължиш на юг, прехвърли се на 46.
101
С трескава бързина изваждаш питката от торбата и я разчупваш. Треперещите ти пръсти изпускат почти всичко, но все пак остава достатъчно хляб, за да оформиш две меки топчета, с които запушваш ушите си. Спряна от тази преграда, песента отново става тиха, едва доловима. Магическата й сила вече не те държи в плен. Успокояваш се и спираш.
Ако продължиш напред към мястото, откъдето е идвала песента, прехвърли се на 78.
Ако решиш да се върнеш назад, премини на 180.
102
Отправяш се по пътеката на юг, но скоро забелязваш отдясно пътека, която не е отбелязана на картата.
Ако решиш да тръгнеш по нея, прехвърли се на 118.
Ако я отминеш и продължиш на юг, попадаш на 100.
103
Докато вървиш през гъсталака, насреща ти полъхва все по-тежка воня на разложена плът. След още десетина крачки излизаш на малка горска полянка, осеяна с купища кости — не само животински, но и човешки. Питаш се какъв ли чудовищен звяр живее тук, но една удивителна гледка веднага ти дава отговор на въпроса. Под висока напукана скала в края на поляната има грамадно гнездо от съчки. В него подскачат шест кошмарни създания — малки обковани сандъчета с птичи крака. Едно след друго те излизат от гнездото и се приближават към теб. Капаците им тракат хищно и лакомо, сякаш са готови да те захапят.
Какво ще направиш сега?
Ще хвърлиш на сандъчетата една от питките си — продължи на 81.
Ще ги нападнеш с меча — прехвърли се на 98.
Ще се върнеш обратно, за да поемеш по пътеката на север — премини на 22.
104
С един скок се озоваваш в гъстите храсти и залягаш на земята. За щастие никой не те е забелязал. Предпазливо подаваш глава иззад преплетените вейки и изведнъж разбираш, че силуетите на хората и гномовете са полупрозрачни. Това са привидения!
Един по един защитниците на колесницата рухват окървавени под ударите на свирепата тълпа. С гибелта на последния от хората сражението завършва. Призраците на гномовете грабват от разбитата колесница големи прозрачни сандъци и в зловещ керван се отправят покрай теб към центъра на гората. На мястото на схватката остават да лежат само повалените хора.
Вече се готвиш да излезеш от прикритието, когато духовете се изправят и с жални стонове поемат през гъсталака. Внезапно един от тях се обръща и насочва ръка право към теб. В нощната тишина се раздава зловещ шепот:
— Бъди проклет, страхливецо!
Пронизва те тръпка на ледена болка, от която губиш 5 жизнени точки.
Сетне духовете изчезват в нощния мрак. След кратко изчакване излизаш от храстите и оглеждаш мястото на сражението.
Мини на 97.
105
Внезапно от гъсталака отдясно долитат отчаяни викове за помощ. Ще отидеш ли натам?
Да — продължи на 198.
Не — мини на 21.
106
Въодушевен от успеха, ти размахваш заплашително черния ключ и подгонваш сандъка. Очевидно този ход е успешен, защото чудовището бяга като попарено. Изведнъж сандъкът спира, изтърсва на пътеката старинен кинжал и пак хуква през гората.
Привеждаш се да огледаш находката. Дръжката на кинжала изглежда съвсем обикновена, но около острието играе бледо синкаво сияние. Когато посягаш да го докоснеш, пръстите ти минават през стоманата като през въздух. Поразително откритие! Досега само си чувал в легендите за това оръжие срещу зли духове, наречено ефирен кинжал.
Докато прибираш кинжала в торбата и записваш находката си в дневника, сандъкът изчезва в гъстите дебри.
Връщаш се на пътеката и преминаваш на 172.
107
Пред теб се разкрива малко горско езеро с черни, сякаш бездънни води. Огромни мрачни ели свеждат над него тежките си клони, а каменистите брегове са обрасли с дебел килим от тъмнозелен мъх. На една скала отвъд езерцето забелязваш грамадно, грубо сплетено гнездо, в което са кацнали три отвратителни чудовища. До кръста торсовете им са женски, но по-надолу започват тела на птици с мощни криле и криви ноктести лапи. Харпии!