Ако имаш в торбата питка, продължи на 101.
Ако нямаш или не искаш да я използваш, мини на 107.
116
Всеки убит от теб гном пада, разлива се на фосфоресцираща локвичка и изчезва. Когато побеждаваш и третия, ти осъзнаваш, че шумът на схватката е затихнал. Обръщаш се. Въодушевени от твоята помощ, тримата защитници на колесницата са победили. Около тях чезнат безформените останки на последните гномове.
Тримата бавно се приближават към теб. Обзема те неволен страх, но призраците спират и се покланят ниско. Един от тях — висок белобрад старец с позлатена броня — глухо изрича:
— Благодарим ти, храбрецо. Някога ние бяхме ковчежници на кралица Алгиона. През онзи страшен ден, когато Зардинакс хвърли своята магия над гората, идвахме насам със съкровищата на хазната. Ала гномовете ни нападнаха от засада и след жестока битка ограбиха безценния товар. След смъртта си бяхме обречени всяка нощ да повтаряме схватката… докато победим. Ето че най-сетне сме свободни благодарение на теб. Бъди благословен.
Трите призрака се покланят още веднъж и тръгват през храстите. Преди да изчезнат, водачът им спира за миг и ти посочва сянката под един храстите. Когато след малко отиваш да погледнеш какво има там, намираш голяма прогнила кесия със 150 жълтици. Прехвърляш парите в торбата си и продължаваш напред. Мини на 153.
117
Черното питие не ти вдъхва доверие. Оставяш стъкленицата настрани. Сега има само една течност, която не си проверил — златистата. Ако искаш да провериш и нея, мини на 351.
Ако се откажеш, не ти остава нищо друго, освен да напуснеш къщата и да минеш на 138.
118
Любопитството те кара да завиеш на запад. Пътеката е тясна и обрасла с висока трева. Храстите отстрани се сплитат в почти непроходима преграда. Още след първите десетина крачки усещаш, че отпред полъхва странен мирис — тежък и сладникав.
Не знаеш какво може да крие тази загадъчна пътека, но те обзема лошо предчувствие. Ако искаш да се върнеш и да продължиш на север, прехвърли се на 53.
Ако се върнеш и продължиш на юг, премини на 100.
А ако упорито държиш да откриеш какво те чака напред, попадаш на 109.
119
Изчакваш колоната да отмине и тихо се промъкваш подир гномовете. Те вървят почти право на изток. Личи, че отиват към точно определено място, защото избират пътя си без колебания. На няколко пъти последните от колоната се озъртат назад, но ти благоразумно поддържаш солидна дистанция и гъстите храсти те прикриват от погледите им.
След около половин час гномовете достигат входа на мрачно подземие и един по един влизат вътре. Когато се приближаваш, чуваш как стъпките им заглъхват в далечината и настава тишина. Напразно се взираш напред — в подземието царува пълен мрак.
Ако решиш да влезеш, продължи на 419.
Ако предпочетеш да се върнеш обратно на пътеката, мини на 171.
120
Обгръща те черна пелена. Навярно умираш.
Не знаеш след колко време отваряш очи и с удивление разбираш, че си жив. Лежиш в праха край масата. Изругаваш къщата и всякакви магически питиета, после безсилно се надигаш на крака и бавно се измъкваш навън. Но преди да го сториш, можеш да вземеш стъкленицата с отрова (стига да имаш желание за това).
Продължи на 138.
121
Все пак упорството ти донася своите плодове. В изгнила торба, преметната през рамото на един от скелетите, откриваш малко звънче от странен бледосинкав метал. Щом го докосваш, по ръцете ти пробягват леки тръпки и наоколо се раздава тих, мелодичен звън. Очевидно находката е вълшебна. Ако желаеш да вземеш звънчето, запиши това в дневника.
След още малко ровене из костите намираш изтъркана кожена кесия с 20 жълтици.
Но вече нямаш сили да продължаваш тази тежка и отвратителна работа. От изтощение губиш още една жизнена точка и разбираш, че е крайно време да напуснеш поляната.
Мини на 69.
122
С един последен мощен замах отсичаш главата на вълкожабата. От шията на чудовището бликва мощен кървав фонтан и огромното тяло рухва на земята в предсмъртна агония. Навеждаш се над непознатия, но помощта ти е дошла твърде късно. Човекът вече е мъртъв.
Ако имаш жива и мъртва вода, продължи на 223.
В противен случай мини на 13.