От гърдите му се отронва въздишка. Толкова е трудно да изрече първата дума… Той поема дълбоко дъх, поглажда бялата си брада и бавно произнася:
— Вертицио албатуста.
Сега разбира, че предишната тишина е била измамна. В нощта до слуха му са долитали толкова много звуци — далечните крясъци на кукумявки, стенанията на вятъра, тихото пращене на свещта, бавните удари на собственото му сърце. Но след първите думи на заклинанието между каменните стени увисва тежко, гробовно безмълвие. Сякаш целият свят е затихнал в очакване на съдбоносни дела. И навярно е точно така, мисли си старецът. Тази нощ ще донесе гибел за един от двама ни — за мене или за демона.
Гласът му се засилва, отеква сред каменните стени мощно и повелително:
— Номинура дамнекси демонале. Преципицио Зардинакс! Преципицио!
Над Книгата на вълшебствата плъзва бледо зеленикаво сияние. Гласът на стареца става оглушителен, звуците му разтърсват стените на древната каменна кула:
— Финалис регнориум Зардинакси! Дамнатум! Преципицио!
С треперещи ръце Сиян прелиства страницата. Още минута, мисли си той. Една-единствена минута и с огнения демон ще бъде свършено. Остават само три изречения…
Той отваря уста… и думите засядат на гърлото му. Изведнъж прозорецът се пръска с оглушителен трясък. Отвън нахлува огнено зарево, сред което едва се различава черна чудовищна фигура с криле на прилеп и протегнати напред ноктести лапи.
— Зардинакс! — безсилно изрича поразеният старец.
От пламтящия облак долита злорад смях.
— Да, старче, това съм аз. Самият Зардинакс те удостоява със своето внимание. Нещастнико! Нима си въобразяваш, че можеш да ме победиш?
Пръстите на Сиян се вкопчват в магическия жезъл. Все още имам надежда, отчаяно мисли той и надига жезъла.
— Назад, демоне!
Синкава мълния прорязва въздуха и се впива в гърдите на Зардинакс. Демонът надава яростен рев. За миг пламъците помръкват, но веднага се разгарят с нова сила.
— Сега ще умреш — тихо изрича той и спокойният му глас е по-страшен от предишния нечовешки крясък.
— Назад! — повтаря Сиян.
В тясната стаичка избухват снопове мълнии. Пламъците на Зардинакс се стрелват напред. По ръцете на вълшебника пробягва синкаво сияние и протегнатите му длани спират огнената стена, ала нечовешкото напрежение по лицето му издава, че не ще издържи дълго в тази борба. Загивам, мисли той. В търсене на спасение очите му шарят насам-натам из каменната стая. Не, сега вече нищо няма да го спаси.
И в този момент тежката дъбова врата се открехва. През процепа наднича озадаченото лице на стария слуга Беневолио.
— Господарю…
Шанс! Това е единственият шанс за спасение, разбира Сиян. Излишно е да се надява на Беневолио — в областта на магията неговите познания са нищожни. Но ако слугата успее да доведе някого…
— Помощ! — крещи Сиян, отблъсквайки с жезъла си ударите на Зардинакс. — Доведи помощ!
Беневолио продължава да гледа като вкаменен.
— Бягай, проклетнико! — отново крещи вълшебникът. — Доведи помощ на всяка цена!
Огнен език полита към вцепенения слуга. Брадата му се сгърчва с пращене и това го изтръгва от унеса. С вик на ужас Беневолио хуква надолу по стръмната стълба.
Когато изскача задъхан навън, той хвърля поглед нагоре и изтръпва от страх. Високата кула се тресе, сякаш в нея са пленени хиляди адски изчадия. През тясното прозорче излитат мълнии, пушек и пламъци. И над всичко това се носи свиреп, убийствен, сатанински рев.
Старият слуга се озърта унило. Откъде би могъл да потърси помощ сред този пущинак? До най-близкото село има поне три часа път. На север са зловещите дебри на Безмълвната гора. А горите на юг са почти безлюдни — само тук-там се среща по някоя бедна дърварска колиба.
И изведнъж Беневолио се плясва по челото. Точно така! В една от тия колиби живее героят, който успя да унищожи злия магьосник Агамор. Пак същият храбрец провали коварните планове на Царя на таласъмите. Сега само той би могъл да спаси Сиян от гибел.
Беневолио хвърля още един поглед към обгърнатата в пламъци кула, сетне се втурва по тясната горска пътека, за да потърси героя.
По-точно казано — да потърси ТЕБЕ.
Защото сега започва ТВОЕТО приключение, читателю!
Премини на епизод 1.
Епизоди
1
Бледите предутринни лъчи едва огряват върховете на дърветата, но под сплетените клони царува почти пълен мрак. Ти тичаш по пътеката, препъваш се от време на време и задъхано ругаеш. Дявол да го вземе, защо всички те смятат за най-големия храбрец в тази гора? Първо онази история с Долината на изгубените сънища, после зловещите подземия в Замъка на таласъмите… а сега искат да се пребориш със самия Зардинакс! Та това е невъзможно! Щом дори толкова могъщ вълшебник като Сиян не е успял да победи огнения демон, какво остава до теб…