123
Сега може да ти помогне само закаленото острие на верния меч. Изтегляш оръжието от ножницата и замахваш срещу косматия прасец на великана.
ВЕЛИКАН: СИЛА — 13 ЖИВОТ — 16
Ако победиш, премини на 84.
124
След кратко колебание благоразумието надделява. Отстъпваш настрани и се укриваш в гъстите храсти. Шумът от схватката продължава още няколко минути, после постепенно затихва и иззад завоя долитат победоносни гърлени възгласи. Гласовете се засилват и на пътеката излиза върволица от дребни уродливи създания, натоварени с големи обковани сандъци. Веднага ги разпознаваш — това са злобните черни гномове. Ала във фигурите им има нещо странно и като се вглеждаш по-внимателно, ти разбираш какво е то. През тях прозират очертанията на дървета и храсти. Та това са призраци!
Натоварени с плячка, привиденията се отдалечават към центъра на гората. Когато стъпките им затихват, ти излизаш от скривалището си и тръгваш напред. Скоро се озоваваш на мястото, където по твоя преценка би трябвало да се е състояла схватката.
Продължи на 97.
125
Дълго слизаш надолу по стъпалата. С отдалечаването от земната повърхност наоколо става все по-тъмно. Но постепенно отпред започва да се разлива бледа светлина. Стълбата свършва и ти се озоваваш в тунел с грижливо иззидан каменен свод. Правиш още няколко крачки напред и разбираш откъде идва мътното зеленикаво сияние. През равни интервали в стените и свода са вградени късчета от скъпоценния вълшебен минерал луменит. Явно това е станало много отдавна, защото повечето от тях са помръкнали, но някои все още светят.
По всичко личи, че тунелът е строен в древни времена. Върху гладките каменни плочи на пода тъмнеят две дълбоки бразди, сякаш някога оттук са минавали безброй колесници.
С безпокойство забелязваш, че по стените са надраскани с нещо остро грозните символи на черните гномове. Никак не ти се иска да срещнеш тия злобни и уродливи създания. Още повече, че те имат навика да се движат на тълпи.
Макар и бледо, сиянието на луменита е достатъчно, за да се ориентираш. Тунелът е разположен приблизително в посока изток-запад. Накъде ще тръгнеш?
На изток — продължаваш на 226.
На запад — попадаш на 230.
Ако не искаш да вървиш по тунела и предпочиташ да излезеш обратно горе, мини на 166.
126
Докосваш лъчистия камък и изведнъж изпитваш странно усещане, сякаш цялото ти тяло олеква и се разрежда като дим. Какво става? Олюляваш се, посягаш да се хванеш за близката скала, но ръката ти минава през нея. Станал си безплътен! Магията на лъчистия камък те е превърнала в дух!
Замаяно се обръщаш настрани и виждаш, че торбата лежи на пътеката до тебе. Вътре е черният камък, който може да те спаси. Но как да го извадиш? Опитваш да хванеш торбата и да я отвориш, но всички опити са напразни. Безплътните ти пръсти не могат да хванат нищо реално.
Отчаяно стискаш главата си с длани и се мъчиш да измислиш нещо. Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — прехвърли се на 194.
От 7 до 12 — мини на 391.
127
В последен проблясък на съзнание безсилно плъзваш ръка по гърдите си. Имаш ли анх?
Да — мини на 281.
Не — продължи на 23.
128
Решаваш да продължиш право на север. Далече пред теб между дървесните корони се издига гол скалист връх. Но неочаквано виждаш, че на запад се отклонява пътека, която не е отбелязана на картата.
Ако искаш да тръгнеш по нея, прехвърли се на 118.
Ако продължиш на север, мини на 53.
129
Не гориш от желание да се срещаш с опасните обитатели на тия омагьосани дебри, затова побягваш напред. Когато се отдалечаваш на безопасно разстояние и един завой те укрива от неизвестните пришълци, ти успокояваш крачката.
Мини на 146.
130
За част от секундата имаш чувството, че ще се сгромолясаш на пътеката. Но пръстите ти успяват да се вкопчат в една пукнатина и ти прилепваш тяло към каменната стена. Поемаш си дъх, изчакваш сърцето ти да се успокои и бързо преодоляваш останалите метри до върха на моста. Когато се озоваваш горе, отпочиваш няколко минути, после ставаш и се оглеждаш.
Мостът е старинен. Две дълбоки бразди в покритието от напукани каменни плочи издават, че някога по него са минавали безброй колесници. Но сега всичко е покрито с прах, сред който забелязваш следи — дребни следи, сякаш оставени от джуджета. Само че добрите джуджета отдавна са напуснали тази прокълната гора. Значи… не много отдавна по моста са минавали едни от най-вредните твари — черни гномове. Неволно потръпваш при мисълта за среща с тях.