139
Решаваш, че засега излишната храброст може само да ти навреди, затова с пъргав скок се хвърляш в близките храсти, където вече е потърсил укритие и Беневолио. Двамата залягате ниско и виждате през гъстите клонки как огненият демон отлита над гората.
Изчаквате Зардинакс да изчезне, после напускате укритието си и влизате в дома на Сиян.
Продължи на епизод 74.
140
Скоро скалните стени наоколо започват да намаляват. Пътеката отново навлиза в гъстата гора. Не след дълго забелязваш отляво разклонение, което отива право на юг.
Ако желаеш да тръгнеш по него, прехвърли се на 225.
Ако продължиш на югозапад, мини на 159.
141
Изскачаш в двора на запустелия замък и бързо се отправяш към голямата порта, ала внезапно плочата под краката ти пропада.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 9 — попадаш на 90.
От 10 до 12 — прехвърли се на 38.
142
Препъваш се, тежко падаш във водата и усещаш как в гърлото ти се вкопчват студени люспести пръсти. Водният таласъм те повлича с непреодолима сила към дълбините на езерото. Там ще бъде твоята гибел, с която завършва това приключение.
143
Мечът ти полита напред… и минава през тялото на демона като през мъгла. Зардинакс се обръща, поглежда те презрително и с един жесток удар те отмята на десет крачки. Губиш съзнание още преди да си докоснал земята. А заедно със съзнанието губиш и 7 жизнени точки. Отбележи това в дневника на приключението.
Когато се свестяваш, виждаш над себе си тревожното лице на Беневолио.
— Как можеш да бъдеш толкова непредпазлив, младежо? — укоризнено въздъхва старецът. — Нима мислиш, че с меча си имаше шанс да сториш нещо срещу Зардинакс? Когато един демон е безплътен, може да бъде убит само с ефирно оръжие.
Докато се надигаш от земята, ти поклащаш глава недоверчиво. Ефирно оръжие… хайде де! За такива неща си чувал единствено в старите легенди и приказки.
Но нямаш време да мислиш повече за това, защото Беневолио те хваща за ръката и двамата влизате в опустошения дом на Сиян.
Продължи на епизод 74.
144
Вълкожабата надига глава и от широката озъбена паст излита глухо ръмжене. Отскачаш назад в храстите и бързо се връщаш на основната пътека. Накъде ще продължиш пътя си сега?
Ако решиш да тръгнеш на север, прехвърли се на 176.
Ако се отправиш на юг, мини на 21.
145
Продължаваш на югозапад под тежките сенки на огромните ели. В тази омагьосана гора няма начин да прецениш колко време е минало, но вървиш доста отдавна, когато забелязваш между островърхите корони отпред някаква тъмна черта. Скоро разбираш какво е това — старинен мост, който минава високо над гората. Една от масивните каменни опори е край самата пътека. Приближаваш до нея и спираш за момент.
Ако искаш да се изкатериш на моста, попадаш на 220.
Ако предпочиташ да минеш под него и да продължиш по пътеката, прехвърли се на 150.
146
На север гората се променя. Дъбовете постепенно изчезват и пътеката навлиза в гора от величествени борове. Ароматът на смола и свежият въздух те ободряват, ала зловещата тишина обтяга нервите ти. Имаш чувството, че всеки миг отнякъде може да изникне поредната заплаха.
За щастие нищо не се случва и след около час излизаш на нова пътека, която се движи в направление североизток-югозапад. Накъде ще продължиш?
На североизток — мини на 406.
На югозапад — прехвърли се на 159.
147
Пътят на североизток е не само дълъг, но и опасен, както те убеждават следите от черни гномове, които забелязваш от време на време в праха. Предпазливостта те кара да крачиш бавно, като се вглеждаш непрекъснато в гъстите сенки между елите.
Най-сетне излизаш на нова пътека, която се движи в посока север-юг. Накъде ще тръгнеш?
Напред, на север — прехвърли се на 250.
На юг, към центъра на гората — мини на 212.
148
Не гориш от желание да се срещаш с опасните обитатели на тия омагьосани дебри, затова побягваш назад. Когато се отдалечаваш на безопасно разстояние и един завой те укрива от неизвестните пришълци, ти успокояваш крачката.
Премини на 236.
149
Вадиш от торбата черния ключ и виждаш, че предположението ти е правилно — той явно пасва на ключалката. А ефектът е точно такъв, какъвто си очаквал. Чудовището се стъписва и започва бавно да се оттегля към храстите. Правиш една-две крачки напред. Този път сандъкът не издържа на заплахата и побягва през гората.