Каквото и да е решението ти, отбележи го в дневника.
Сетне отново нарамваш торбата, отправяш се към гората и преминаваш на 206.
184
Изваждаш стъкленицата, отпушваш я и отпиваш голяма глътка от златистото питие. Изведнъж те разтърсва странно усещане, сякаш цялото ти тяло олеква и се разрежда като дим. Какво става? Олюляваш се и посягаш да се подпреш на стената, но ръката ти минава през нея. Станал си безплътен! Превърнал си се в дух!
Премини на 208.
185
Внимателно отваряш стъкленицата с червената течност. После я надигаш към лицето си и помирисваш. Ароматът е тежък, сладникав, но ти се струва приятен. Ако решиш да опиташ течността на вкус, премини на 502.
Ако ли не, остава ти да провериш черното питие на 83, или да напуснеш къщата на 138.
186
Заобикаляш откъм северния склон. Мрачните чукари и сенчестите борови гори край теб ти вдъхват лоши предчувствия. Бързо вървиш напред, за да напуснеш колкото се може по-скоро тази пътека, но тя упорито обикаля в подножието на върха. Най-сетне отдясно се появява разклонение, което отива право на север.
Ако решиш да тръгнеш по него, мини на 5.
Ако продължиш на запад покрай върха, прехвърли се на 134.
187
Оставяш зад гърба си слънчевата хълмиста степ и отново навлизаш в гъстите сенки на Безмълвната гора. Пътеката върви на югоизток. Не след дълго забелязваш отдясно разклонение, което не е отбелязано на картата.
Ако решиш да тръгнеш по него, прехвърли се на 168.
Ако продължиш на югоизток, мини на 241.
188
Изтегляш меча от ножницата и се приготвяш за бой. Тъкмо навреме, защото от гората внезапно излизат три дребни същества. От пръв поглед те приличат на джуджета, но са толкова мръсни и уродливи, че няма място за съмнения — срещнал си черни гномове.
Очевидно срещата не е твърде приятна и за тях. Щом те забелязват, грозните създания се озъбват и размахват оръжията си.
Ако решиш да се биеш с тях, продължи на 228.
Ако се опиташ да ги подкупиш, мини на 211.
189
Докато крачиш по широката скална галерия, свежият полъх насреща ти става все по-силен. Отпред се разгаря ярка дневна светлина. След няколко минути излизаш навън и се оглеждаш. Намираш се на южния склон на върха сред Безмълвната гора. Накъде ще тръгнеш сега?
Нагоре към върха — продължи на 288.
Надолу, към южното подножие — мини на 161.
190
Измъкваш кинжала от торбата и се хвърляш напред. Чуваш как боздуганът свисти над главата ти, но ловко избягваш удара, забиваш кинжала в бедрото на великана… и не се случва нищо. Какво си очаквал? Ефирният кинжал може да послужи за оръжие само против духове. Лъчистото му острие е безсилно срещу същества от плът и кръв.
С един жесток ритник великанът те отхвърля в ъгъла. Блъскаш се в стената и губиш 5 жизнени точки. После с усилие се изправяш на крака и бързо прибираш кинжала в торбата. Нямаш друг изход, освен да се биеш с меча.
Мини на 123.
191
Докато бягаш от мястото на това зловещо сражение, времето в омагьосаната гора прави нов скок. Нощта се разсейва за броени минути и пак настава слънчев ден. Спираш да си починеш за малко, после продължаваш към центъра на гората.
Премини на 205.
192
Паякът се хвърля върху теб с невероятна бързина, но ти ловко отскачаш и докосваш една от мъхнатите му лапи с лъчистия камък. Виждаш как чудовището се разтърсва като от удар и става полупрозрачно. Знаеш, че вече си в безопасност, но все пак изтръпваш от ужас, когато паякът те напада повторно. Естествено, чудовището не успява да ти стори нищо. Лапите му са безплътни като мъгла.
Озадачен и изплашен, паякът изскача от пещерата и побягва навън. Сега ще трябва да си търси нови жертви — призраците от Безмълвната гора.
След като се справи с този опасен противник, можеш да огледаш пещерата. Премини на 394.
193
Изкачването по стръмния каменист склон е бавно и мъчително. Неведнъж се налага да правиш дълги отклонения, за да заобикаляш сипеи и пукнатини, които преграждат пътя ти.
Стигнал си до средата на склона, когато забелязваш отляво отвора на мрачна пещера.
Ако решиш да огледаш пещерата, прехвърли се на 380.