И все пак ти продължаваш напред. Не можеш да откажеш на молбата за помощ. Преди малко, когато Беневолио дойде да те повика, ти не се поколеба нито за секунда. Просто скочи от леглото, облече се набързо, грабна меча си и хукна подир стария слуга.
Сега Беневолио тича на няколко крачки зад тебе. Чуваш тежкото му дишане и неволно се питаш как ли е издържал на нощния бяг до твоята колиба. Но може би в това няма нищо чудно. Всички знаят, че макар и малко глуповат, Беневолио е надарен със златно сърце и безпределна вярност. Той без колебание би пожертвал живота си за своя господар. Въпросът е… дали и ти си готов да сториш същото.
Дърветата наоколо оредяват. Отпред се разкрива широка поляна, сред която е домът на Сиян — старинна каменна сграда с висока кула. Но сега върхът на кулата е рухнал и назъбените камъни горе са почернели, сякаш около тях е бушувало огнено море. През прозорците на долните етажи бавно излитат лениви струйки дим. И над цялото това опустошение царува зловеща тишина.
Спираш за миг в края на гората и чуваш зад себе си забързаните крачки на Беневолио.
В този миг над поляната се раздава чудовищен смях, изпълнен с неописуемо злорадство. Един от прозорците се разбива с трясък и сред дъжд от парчета стъкло отвътре излита кошмарна фигура — черен крилат силует, обгърнат от пламъци, които бледнеят в първите лъчи на зората. Макар че никога не си го виждал, ти разбираш — това е Зардинакс. Демонът бавно се спуска надолу и описва кръг над поляната, сякаш иска да се наслади на опустошението.
Какво ще предприемеш сега?
Ако решиш да извадиш меча и да се хвърлиш срещу Зардинакс, премини на епизод 162.
Ако предпочиташ да се укриеш в храстите, продължи на епизод 139.
2
Без колебание ти изтегляш меча от ножницата и се хвърляш срещу сандъка.
САНДЪК: СИЛА — 7 ЖИВОТ — 8.
Ако победиш в тази схватка, премини на 43.
3
Оставяш моста зад гърба си и продължаваш на североизток. Сред полумрака на гъстата елова гора ти е трудно да определиш колко път си изминал, но навярно вървиш от около половин час, когато внезапно отляво забелязваш пътека, която се отклонява на северозапад.
Изваждаш картата от торбата си и проверяваш къде се намираш. Но пътеката не е отбелязана. Накъде ли може да води?
Ако решиш да тръгнеш по нея, премини на 48.
Ако предпочиташ да продължиш на североизток, прехвърли се на 147.
4
Ноктите на харпията се впиват в гърдите ти. Вкаменен от ужас рухваш на земята и усещаш как из цялото ти тяло избухва непоносима болка. Сетне те обгръща мракът на смъртта — и може би най-страшното е, че омайната песен продължава до сетния ти миг.
Това е краят на твоя живот… и, разбира се, на приключението. Никога не ще узнаеш къде се намира Кристалната градина.
5
Докато крачиш на север, времето в омагьосаната гора отново проявява невероятните си капризи. Внезапно горските сенки се сливат в почти непрогледен мрак. Небето над главата ти почернява и за броени секунди настава лунна нощ.
Проклинайки Зардинакс и адските му магии, ти предпазливо продължаваш по пътеката. Но след няколко минути спираш като вкаменен. Отпред долитат викове на болка, яростни крясъци и звън на оръжие. Очевидно нейде съвсем наблизо се води сражение. Как ще постъпиш сега?
Ако решиш да изтичаш напред, премини на 36.
Ако смяташ за по-разумно да се укриеш в храстите докато всичко затихне, продължи на 124.
6
Докато стоиш и размишляваш, през отвора в свода се провира огромна космата ръка и посяга да те сграбчи. Отскачаш назад, но се препъваш в камък и тежко падаш по гръб.
Имаш ли анх?
Да — продължи на 80.
Не — прехвърли се на 31.
7
Подът на тунела плавно се спуска надолу. Наоколо се сгъстява полумрак, разсейван само от червеникавите лъчи на няколко факли, прикрепени по стените. Затаил дъх, ти бавно крачиш напред и след няколко минути се озоваваш пред стръмна каменна стълба, която потъва в земните недра.