Выбрать главу

225

Отправяш се по разклонението на юг. Боровете наоколо постепенно отстъпват място на гъста дъбова гора. Ненадейно от храстите пред теб изскача черен гном с голяма торба на рамо. Когато те вижда, грозното дребно същество замръзва на място от ужас. Какво ще направиш сега?

Ще го нападнеш — продължи на 239.

Ще му креснеш да се маха — мини на 243.

226

Под бледото сияние на луменита ти вървиш по тунела на изток. С отдалечаването от изхода въздухът става застоял и тежък. Подът е осеян с нападали от свода камъни. В древни времена стените са били покрити с великолепни фрески, но днес почти всички картини са изподраскани от варварски ръце.

Изминал е около час, когато забелязваш отпред движение. Напрягаш очи и различаваш сред полумрака някаква дребна фигурка. Навярно е черен гном. Какво ще предприемеш?

Ще изтичаш да го нападнеш — продължи на 348.

Ще се помъчиш да останеш незабелязан — мини на 405.

227

С отчаяно усилие се изтръгваш от гибелната прегръдка, оставяйки късчета от дрехите и плътта си в ноктите на хищните пипала. От раните губиш още 3 жизнени точки.

Премини на 309.

228

Готов за схватка, ти пристъпваш срещу черните гномове. Но това не е най-добрата тактика, защото те веднага опитват да те обкръжат. Отдръпваш се между две високи скали. Сега можеш да бъдеш спокоен за фланговете си. Грозните създания ще трябва да те нападат едно по едно.

ПЪРВИ ГНОМ: СИЛА — 7 ЖИВОТ — 12

ВТОРИ ГНОМ: СИЛА — 8 ЖИВОТ — 10

ТРЕТИ ГНОМ: СИЛА — 9 ЖИВОТ — 11

Ако успееш да ги победиш, мини на 274.

229

Когато последното куче пада убито, ти прибираш меча и продължаваш напред. Скоро каменните стени наоколо намаляват. Пътеката отново навлиза в боровата гора. Отляво се появява разклонение, което отива право на юг.

Ако искаш да тръгнеш по него, мини на 225.

Ако продължиш на югозапад, прехвърли се на 159.

230

След около четвърт час се налага да спреш. Тунелът пред теб е задръстен от срутване. От един неправилен отвор във високия свод се процежда мътна светлина, но няма начин да стигнеш до него. Оглеждаш подземието и се замисляш какво да правиш. Имаш ли златен обръч?

Да — премини на 341.

Не — продължи на 411.

231

Пътеката навлиза в борова гора и постепенно започва да се отклонява на юг. Очевидно тя наистина заобикаля върха. Но отляво забелязваш разклонение, което отива право на изток. Ако решиш да тръгнеш по него, прехвърли се на 195.

Ако продължиш по пътеката покрай южното подножие на върха, мини на 213.

232

Поемаш на изток. Почвата тук става все по-мочурлива. На няколко пъти се налага да прегазиш горски поточета, които пресичат пътеката. Неочаквано от гъсталака отдясно долита пращене на съчки, сякаш цяло стадо животни идва право към теб. Какво ще предприемеш?

Укриваш се в храстите — продължи на 369.

Бягаш напред по пътеката — прехвърли се на 321.

Бягаш назад по пътеката — мини на 224.

Оставаш на място и се приготвяш за бой — попадаш на 188.

233

Скоро стигаш до края на гората и пред теб се разкрива огряна от слънцето хълмиста степ. Сред нея стърчат руините на древен замък. Не знаеш какво представляват тия развалини, но едно е ясно: тук няма да намериш Кристалната градина.

Ако решиш да се върнеш в Безмълвната гора, мини на 187.

Ако желаеш да изследваш полуразрушения замък, продължи на 284.

234

Вървиш на изток. Голият връх се издига зловещо в небето пред теб. Дърветата наоколо стават все по-ниски, гората оредява и отстъпва място на бодливи храсталаци. Сетне и тръните изчезват в подножието на стръмната урва. Сега пътеката се разделя на две, за да заобиколи върха от двете страни — покрай северния и покрай южния склон.

Ако тръгнеш под северния склон, продължи на 278.

Ако решиш да се придържаш към южния склон, мини на 251.

235

Изкачването по стръмния каменист склон е бавно и мъчително. Неведнъж се налага да правиш дълги отклонения, за да заобикаляш сипеи и пукнатини, които преграждат пътя ти.

Стигнал си до средата на склона, когато забелязваш отдясно отвора на мрачна пещера.

Ако решиш да огледаш пещерата, прехвърли се на 380.