Не знаеш колко време е минало. Слънцето виси в небето все тъй неподвижно. Бавно събираш сили, изправяш се на крака и се отдалечаваш от това проклето място.
Ако си се упътил на северозапад, премини на 201.
Ако отиваш на югоизток, прехвърли се на 112.
282
Отправяш се на югоизток по загадъчната пътека между високите борове. Скоро разбираш, че всъщност това не е пътека, а останки от древен път, който някога е бил покрит с гладки каменни плочи. Тук-там край него се тъмнеят развалини. По всичко личи, че преди векове тия места са били обитавани и процъфтяващи, ала днес навсякъде цари запустение.
Пътят лъкатуши през гъстата гора — на изток, на юг, после пак на изток. Неочаквано боровете свършват и ти излизаш на широко открито пространство. Пред тебе слънчевите лъчи играят ослепително по висока кристална стена. От гърдите ти неволно се отронва въздишка на изумление и радост. Най-сетне си открил Кристалната градина!
Доколкото можеш да прецениш, стената огражда доста голяма територия с издължена овална форма, ориентирана по направление север-юг. Тръгваш напред и се приближаваш откъм западната страна на градината.
Когато стигаш в подножието на стената разбираш, че изкачването по гладкия кристал ще бъде невъзможно. Трябва да потърсиш врата. Откъде ще заобиколиш?
От север — мини на 356.
От юг — продължи на 445.
283
Колебаеш се как да постъпиш. Ако поемеш риска да действаш напосоки, продължи на 291.
Ако се откажеш от рискования експеримент и тръгнеш към дома на Сиян, мини на 21.
284
Около замъка се издига висока крепостна стена, обрасла с мъх и лишеи. Огромната порта някога е била преградена с масивна решетка, но сега от нея е останал само куп ръждиви железа. Влизаш в широкия двор и се оглеждаш. Стените на сградата са разкривени и напукани от старост, между камъните растат треви и дори малки дръвчета. Лявото крило на замъка изглежда малко по-добре запазено, затова тръгваш натам.
Но не откриваш нищо интересно. Коридорите са осеяни с купища камъни от пропадналите сводове, из стаите се валят вехтории и парчета от разбити мебели. Тук-там по стените висят портрети, ала влагата и плесента са ги унищожили почти напълно. Само една-единствена стаичка изглежда по-запазена. В нея има легло с разхвърляни завивки, два стола и маса, отрупана с дебели старинни книги. Явно тук е живял някой, но изглежда, че е напуснал жилището си преди една-две седмици.
Излизаш на двора и се готвиш да тръгнеш обратно към портата, когато от дясното крило на замъка долитат отчаяни писъци.
Ако отидеш да провериш какво става там, прехвърли се на 272.
Ако предпочиташ още сега да напуснеш замъка и да се върнеш към гората, мини на 206.
285
Колко питки си хвърлил на кучетата при предишното минаване?
Три — мини на 373.
Две — продължи на 389.
Една — прехвърли се на 401.
Нито една — попадаш на 430.
286
Щом докосваш лъчистия камък, изведнъж изпитваш странно усещане, сякаш цялото ти тяло олеква и се разрежда като дим. Обзет от моментна слабост, ти се олюляваш и посягаш да се подпреш на стената, но ръката ти минава свободно през нея. Станал си безплътен! Лъчистият камък те е превърнал в дух!
Премини на 208.
287
Продължаваш по пътеката на изток. Почвата става влажна, разкаляна. Тук-там из полумрака на гората бълбукат ручейчета. Скоро наближаваш дълбока река със стръмни скалисти брегове. Над нея минава старинен каменен мост. Тръгваш по него, но изведнъж опората изчезва изпод краката ти. Търкулваш се надолу по стръмния бряг, ала за щастие успяваш да се задържиш преди да си паднал във водата.
Изкачваш се нагоре и опитваш да докоснеш моста. Напразно — камъните му се оказват само илюзия. Сядаш наблизо и се питаш какво да предприемеш сега. По безплътния мост не можеш да минеш на отсрещния бряг. Дали да преплуваш реката, или ще е по-добре да се върнеш назад?
Внезапно иззад завоя на пътеката отвъд моста се задава група дребни същества. Досегашните срещи са те научили на предпазливост, затова без колебание се хвърляш под прикритието на близките храсти.
След минута разбираш, че си постъпил благоразумно. Уродливите същества, които наближават моста, са черни гномове. А отгоре на всичко между тях крачат и няколко привидения. Е, да, зловредните твари често се събират заедно.