Привиденията спокойно стъпват на безплътния мост и преминават по него. Един от гномовете иска да ги последва, но пропада надолу и цамбурва в реката. Останалите избухват в дружен смях, сякаш се е случило най-веселото нещо на света.
Водачът на гномовете минава встрани от пътеката, навежда се и вдига една неголяма гранитна плоча. Когато се изправя, в ръката му има странен камък — ръбест, продълговат и черен като въглен. Гномът изтичва напред и докосва безплътния мост с този камък, сетне го връща в скривалището.
Озадачено следиш странната процедура. За твое учудване цялата група тръгва напред и безпрепятствено преминава по моста. Когато всички гномове се събират на отсамния бряг, водачът им отваря ново скривалище. Този път камъкът в ръката му излъчва меко синкаво сияние. Гномът докосва моста с него и пак го прибира под гранитната плоча.
Без да те забелязват, уродливите твари минават край тебе и се отдалечават по пътеката. Изчакваш няколко минути, после излизаш от храстите и отиваш да провериш моста. Както си предполагал, той отново е безплътен. Ще отвориш ли скривалището, където лежи странният лъчист камък?
Да — мини на 27.
Не — прехвърли се на 217.
288
След дълго и изтощително катерене се озоваваш на върха. В праха пред себе си забелязваш зеленясала медна монета. Прибираш я, после се оглеждаш. Безмълвната гора обгражда върха от всички страни. Далече на север под слънчевите лъчи искрят водите на голямо езеро. На запад се простира хълмиста степ, сред която тъмнеят останки от древен замък. На юг различаваш в далечината дома на Сиян. На изток зад границите на гората започва тясна равнина и веднага след нея се издигат стръмни планински склонове. А на североизток… нещо блести ослепително сред гората! Какво ли може да бъде? Бързо изваждаш картата, ала не откриваш нищо. Според обозначенията на това място би трябвало да има само гора. Може би натам водят по-нови, неотбелязани на картата пътеки.
Оглеждаш гората още няколко минути, след това се приготвяш да слезеш надолу. По кой склон ще се спуснеш?
По северния — мини на 9.
По южния — прехвърли се на 88.
По източния — продължи на 245.
По западния — мини на 253.
289
Поемаш по пътеката на юг. Постепенно тя навлиза между високи букове и започва да се отклонява на югоизток. Може би изборът ти не е бил най-добрият, защото в праха пред себе си виждаш отпечатъци от грамадни птичи лапи. Изваждаш меча и продължаваш напред, готов за бой, но за щастие не ти се случва нищо опасно.
След около час виждаш отляво разклонение, което отива обратно на североизток. А пред тебе пътеката продължава към края на гората, където е домът на Сиян.
Успя ли да вземеш жива и мъртва вода?
Да — прехвърли се на 179.
Не — мини на 476.
290
Отпиваш от златистото питие. Вкусът му е приятен — кисело-сладък като сок от някакъв непознат плод. Но изведнъж изпитваш странно усещане, сякаш цялото ти тяло олеква и се разрежда. Какво става? Олюляваш се и посягаш да се хванеш за масата, но ръката ти минава през нея. Станал си безплътен! Златистата течност те е превърнала в дух!
Може би в другите стъкленици има нещо, което да ти възвърне предишната плътност. Опитваш да ги хванеш, но пръстите ти минават през тях.
Отчаяно поклащаш глава. Ти си безплътен и сега само вълшебник като Сиян би могъл да ти помогне, ала Сиян е мъртъв. Няма спасение. Обречен си навеки да бродиш като призрак из омагьосаната гора. Това е печалният край на твоето приключение.
291
След дълго колебание избираш напосоки едно от шишенцата и капваш малко от бистрата течност върху раните на мъртвеца.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 5 — мини на 303.
От 6 до 12 — продължи на 311.
292
Вървиш на запад по мочурливата пътека, обрасла с блатни треви. В калта пред себе си забелязваш множество дребни следи — най-вероятно следи от черни гномове. Нямаш никакво желание да срещаш тия злобни създания, затова при всеки подозрителен шум се озърташ към гората. Но засега всичко наоколо е спокойно.
Скоро излизаш на пътека, която се движи в посока север-юг. Накъде ще продължиш?
На север — мини на 128.
На юг — прехвърли се на 46.
293
Гномът не те забелязва, защото е твърде увлечен да вади от стената един разхлабен камък. А когато те чува, вече е прекалено късно. Грозното същество изважда кинжал и опитва да се защити, но ти го поваляш с един удар на меча.