С навлизането си в дълбините на скалата тунелът плавно се спуска надолу. Стотина крачки по-нататък той прави завой и излиза в просторна каменна зала, осветена от множество факли и свещници. В десния край на залата, върху висока пурпурна платформа, се издига огромен златен трон. Скалната стена зад него е закрита с тежки пурпурни драперии. Лъчите на факлите трептят по трона и по гланца на малката масичка от черно абаносово дърво край него.
В дъното на залата отсреща забелязваш тъмния отвор на друг тунел. Ако искаш да тръгнеш към него, мини на 409.
Ако решиш да се върнеш обратно към планинския склон, прехвърли се на 345.
302
Ръцете ти тежат като олово. Напипваш с изтръпнали пръсти дръжката на меча, но вече нямаш сили да го изтеглиш от ножницата. Нямаш сили и да избягаш от поляната. Пред очите ти всичко се върти сред тежката сладникава смрад. Пипалата продължават да стягат убийствената си прегръдка, смучат кръвта ти и те придръпват все по-напред към хищното цвете, от което се подават дълги криви шипове. За щастие губиш съзнание още преди да стигнеш до тях.
Това е печалният край на твоята мисия. Ти не успя да спасиш мъртвия вълшебник и Безмълвната гора ще остане завинаги под властта на Зардинакс.
303
Щом бистрата синкава течност докосва тялото на мъртвеца, пред очите ти за броени секунди се разиграва истинско чудо. Раните мигновено се затварят и на тяхно място остават само червени белези, които бързо чезнат. Това е вълшебното действие на мъртвата вода. (Ако досега не ти е било известно в кое шишенце има жива вода, вече ще знаеш.)
Когато белезите изчезват окончателно, ти опипваш гърдите на мъртвеца. Сега той изглежда почти като жив, сякаш само е задрямал и всеки момент може да се събуди. Но допирът те убеждава в обратното. Тялото на непознатия е студено и ни най-лек трепет не раздвижва гърдите му.
Ще го поръсиш ли сега с жива вода?
Да — мини на 324.
Ако предпочиташ да изоставиш мъртвеца и да побързаш към дома на Сиян, прехвърли се на 21.
304
Докосваш гърдите си с черния камък, но не се случва абсолютно нищо. Докато се проклинаш за глупостта, Зардинакс отново налита върху теб.
Премини на 413.
305
Излизаш от укритието си и тихо тръгваш след гномовете като спазваш благоразумна дистанция. Не е трудно да ги проследиш, защото те сякаш изпитват удоволствие да трошат вейките на храстите и оставят зад себе си ясна диря. Доколкото можеш да прецениш, трите черни гнома вървят почти право на север.
Минали са десетина минути, когато шумът пред тебе заглъхва. Предпазливо се промъкваш през храстите и виждаш, че гномовете са спрели край входа на мрачно подземие. В момента оживено разговарят за нещо, ала са твърде далече, за да можеш да различиш думите им. Скоро разговорът приключва и грозните същества едно по едно навлизат в тунела.
Промъкваш се до входа на подземието. Чуваш как стъпките на гномовете затихват нейде в мрака и отново настава тишина.
Ако решиш да влезеш в тунела, мини на 10.
Ако предпочиташ да се върнеш обратно към пътеката, продължи на 167.
306
Тук-там из тунела се търкалят купчинки камъни, паднали от напукания свод. Отначало се заглеждаш по тях, но скоро преставаш да им обръщаш внимание. И това се оказва сериозна грешка, защото внезапно иззад една от купчинките срещу тебе изскача дребно и уродливо създание — черен гном. Преди да отскочиш настрани, кривият му кинжал одрасква бедрото ти и от тази рана губиш една жизнена точка.
Няма време за колебания. Изтегляш меча от ножницата и започваш схватка с грозното същество.
ЧЕРЕН ГНОМ: СИЛА — 8 ЖИВОТ — 12
Ако успееш да победиш, премини на 273.
307
Отваряш последната стъкленица и помирисваш течността в нея. Ароматът е тежък, сладникав, но ти се струва приятен. Ако решиш да опиташ червеното питие на вкус, мини на 262.
Ако предпочиташ да се въздържиш, наистина не ти остава нищо друго, освен да изоставиш тия загадъчни стъкленици и да напуснеш къщата, като преминеш на 138.
308
Изваждаш меча и пристъпваш напред. Кучетата дърпат веригите си и се задъхват от яростен лай. За щастие те са вързани достатъчно далече едно от друго, тъй че ще се биеш с тях едно по едно.