Риск губи, риск печели. Стискаш здраво дръжката на меча и започваш спускането към дълбините.
Слизаш дълго. Факлите тук са още по-редки и от време на време ти се налага да напредваш пипнешком сред пълна тъмнина. Тук-там забелязваш хоризонтални тунели и вратички, но предпочиташ да не се отклоняваш по тях. Упорито продължаваш надолу и най-сетне наоколо започва да просветлява. Стъпалата рязко свършват.
Намираш се на равна каменна площадка — всъщност под на кръгла зала, изсечена в скалата. Под свода виси огромен железен фенер и жълтеникавите му лъчи ти позволяват да огледаш просторното помещение. Отсреща тунелът продължава… но за да стигнеш дотам, трябва да минеш край тежка дъбова маса, зад която седи дебел черен гном.
За миг двамата изумено се втренчвате един срещу друг. После в очите на гнома припламват лукави пламъчета и той махва с ръка.
— Хей, ти, я ела насам. Шпионин ли си?
Докато се чудиш какво да отговориш, гномът поклаща глава и презрително плюе под масата.
— Какво ли те питам… Шпионин си, ясно е като бял ден. Дай да се разберем без много приказки. Предлагам ти избор. Или ми даваш незабавно 50 жълтици, или ще повикам стражата.
Нямаш време за колебания. Трябва да решиш как ще постъпиш.
Ако дадеш на гнома 50 жълтици (или рубин, който струва повече), отбележи това в дневника и продължи на 352.
Ако предпочиташ да го нападнеш с меча, премини на 30.
А ако имаш черно питие и решиш да го предложиш на гнома, прехвърли се на 328.
8
С решителна крачка се отправяш по северозападното отклонение. Постепенно дъбовете изчезват и пътеката навлиза в гъста букова гора. Високите сиви стъбла се издигат като колони на величествен храм към зеления свод от преплетени клони. Наоколо всичко изглежда спокойно. Но тишината е измамна. Само след няколко минути Безмълвната гора ти напомня, че си тръгнал на безумно рисковано пътешествие.
Ненадейно иззад близкия завой на пътеката се раздава звънко тракане. Спираш на място и след миг срещу тебе изскача… грамаден обкован сандък, който крачи на люспести птичи крака. Кошмарното създание хищно трака с капака си, сякаш гори от желание да те захапе с тия чудовищни челюсти. На предната му страна забелязваш голяма черна ключалка.
Как ще постъпиш?
Ще се биеш с меча — премини на 2.
Ще хвърлиш на сандъка питка — продължи на 71.
Ще извадиш черен ключ (ако го имаш) — прехвърли се на 149.
Ще бягаш назад към разклонението — прочети епизод 95.
9
Бавно и предпазливо се спускаш по северния склон. Слизането се оказва далеч по-трудно от изкачването. Неведнъж ронливата скала се разпада под нозете ти и едва се удържаш да не полетиш надолу. Когато най-сетне достигаш подножието на върха, дрехите ти са мокри от пот. Сядаш да си починеш за няколко минути, после ставаш и се оглеждаш.
Намираш се на пътека, която обикаля в подножието на върха. А право пред теб започва друга пътека, която отива на север и изчезва сред сенките на гъста борова гора. Коя посока ще избереш?
Ако тръгнеш на изток по пътеката в подножието на върха, премини на 231.
Ако предпочетеш да тръгнеш в подножието на върха, но в обратната посока, на запад — прехвърли се на 134.
А ако поемеш напред, право на север, ще продължиш на епизод 5.
10
Бавно тръгваш навътре, напрягайки очи да различиш пътя си в полумрака. Десетина крачки по-нататък сенките се сгъстяват и те обгръща пълна тъмнина. Ослушваш се, но не чуваш никакъв звук освен бавното капене на вода нейде напред. Спираш за миг и се замисляш. Дали си избрал най-правилния път?
Ако искаш да продължиш по мрачния тунел, мини на 473.
Ако тъмнината те тревожи и предпочиташ да излезеш обратно, прехвърли се на 167.
11
Не, нищо не ти хрумва. Имаш ли златен обръч?
Да — продължи на 47.
Не — попадаш на 323.
12
Отчаяно напрягаш мисълта си и изведнъж ти хрумва идея — толкова проста, че чак изглежда смешна. Та щом ръката ти свободно пронизва стъклото, значи и устата ти трябва да мине през него. Но дали ще можеш да отпиеш от течността с безплътните си устни? Не знаеш, но трябва да опиташ. Това е единствената ти надежда за спасение.
Навеждаш се над масата и протягаш лице напред. Стъкленицата идва все по-близо до очите ти. Неволно очакваш да усетиш допир, но не усещаш нищо. Просто лицето ти потъва навътре, сякаш минава през въздуха. Безнадеждно е, казваш си ти. Сърцето ти се свива от отчаяние, но все пак предпазливо опитваш да засмучеш с устни… и изведнъж усещаш как в гърлото ти нахлува глътка прохладна течност. Вкусът е тежък и леко сладък като на старо вино. За миг из цялото ти тяло плъзва странно чувство за тежест и вцепенение. После протегнатата ти ръка докосва грубата повърхност на масата… и не потъва в нея! Отново си в реалния свят!