320
Напразно впиваш пръсти в старата каменна зидария. Усещаш как ноктите ти се изтръгват от плътта и политаш надолу. След миг рухваш на пътеката под моста и жестокият удар слага край на живота ти. Това е и краят на твоето приключение.
321
Не желаеш рисковани срещи. В тази проклета гора любопитството може да ти донесе само неприятности. Затова благоразумно побягваш напред по пътеката, без да се интересуваш кой ще излезе от храстите.
Премини на 287.
322
За всяко куче ще трябва да хвърлиш по една питка от запасите си. Ако го направиш, продължи на 199.
Ако хвърлиш две питки, можеш да минеш на 261 и да се биеш само с третото куче.
Ако хвърлиш една питка, пак преминаваш на 261, но ще трябва да се биеш с второто и третото куче.
Разбира се, все още ти остава и възможността да се върнеш обратно по пътеката, без да хвърляш питки — в такъв случай продължи на 387.
323
Главата ти бучи от напрежение, ала не виждаш никакъв изход. Безплътен си и сега само вълшебник като Сиян би могъл да ти помогне, но Сиян е мъртъв. Няма спасение. Обречен си навеки да бродиш като призрак из омагьосаната гора. Това е печалният край на твоето приключение.
324
Обнадежден от първия успех, ти поръсваш мъртвеца с жива вода и в същия миг от гърдите му се отронва дълбока въздишка. Клепките му потрепват. Непознатият отваря очи, надига се на лакти и озадачено оглежда поляната.
— Къде се намирам? И… какво е станало с мен? Изглежда, дълго съм спал.
— И още дълго щеше да спиш, ако не беше това — усмихваш се ти и поклащаш пред него двете шишенца.
Лицето на човека изведнъж се изкривява от тревога и страх.
— Спомням си! Онова проклето чудовище! Ти ли ме спаси? Бъди благословен, страннико!
— Извинявай, друже, но нямам време за разговори — прекъсваш го ти. — Трябва да побързам към дома на Сиян.
— Сиян ли? — изненадва се непознатият. — Гледай ти какво съвпадение! И аз съм тръгнал към неговия дом. Нося важно писмо.
Изчакваш го да се изправи и заедно тръгвате по пътеката на юг, но скоро се оказва, че след преживяното премеждие непознатият все още е твърде слаб. След няколко минути той разбира, че те бави и сам предлага да избързаш напред. Не ти се иска да го изоставяш, ала сега всяка минута е ценна.
Премини на 21.
325
Разтърсван от страшна агония, демонът рухва на пода. Тялото му бавно се разлива като локва от сянка, над която отеква последен крясък, изпълнен с люта злоба:
— Аз пак ще се възродя, нещастнико! Ще бъда вечен докато трае магията над гората!
После сянката изчезва, сякаш погълната от каменния под.
След като се опомняш от преживения ужас, първата ти работа е да си възвърнеш телесната плътност. Сетне те обзема любопитство и решаваш да огледаш залата.
Премини на 347.
326
Тръгваш навътре, но още не си направил две крачки, когато от торбата ти се раздава оглушителен звън. Нейде в дълбините на пещерата отеква свиреп крясък, от който кръвта ти застива в жилите. От черния тунел избухват пламъци и сред тях се появява Зардинакс. Преди да се опомниш, демонът разперва криле, грабва те и полита навътре в пещерата.
Мини на 44.
327
Обгръща те черна пелена. Последната глътка въздух застива на гърлото ти. Отровата слага край на твоя живот и приключението завършва върху прашния под на тази изоставена къщурка.
328
— Уви, благородни приятелю. Аз съм само един беден странник и жълтиците в моята кесия са редки гостенки. Ала за сметка на това разполагам с магическо питие, което може да те дари с желязно здраве и могъща сила. Желаеш ли да опиташ?
С тия думи ти вадиш от торбата шишето с черно питие и го подаваш на гнома. Той изтегля запушалката, привежда се напред и недоверчиво помирисва течността.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 26.
От 7 до 12 — продължи на 450.
Ако имаш анх, можеш да добавиш още 2 към посоченото число.
329
От гората с войнствени крясъци изскача цяла тълпа черни гномове. Докато се опомниш, гнусните твари те обкръжават от всички страни. Размахваш меча и посичаш първите, ала не можеш да се справиш с толкова много противници. Само след минута в гърба ти се впива острието на кинжал. Смъртта ти е кратка и жестока — а заедно с твоя живот секва и последната надежда на престарелия Беневолио.