Зардинакс — продължи на 169.
Себе си — мини на 304.
340
След кратко колебание решаваш, че ще е най-добре да продължиш на изток. Щом по този тунел са минавали колесници, все трябва да извежда нанякъде. А и ти се струва, че тук следите от черни гномове са най-малко.
В това отношение се оказваш прав. Тунелът на изток е спокоен… но и безкрайно дълъг. След като вървиш по него два или три часа, ти се чувстваш пределно изтощен от скука, умора и глад. С умората се справяш сравнително лесно — просто спираш и сядаш край стената. Но гладът е по-сериозен неприятел. Ако сега не изядеш една от питките, ще изгубиш 3 жизнени точки.
Най-после тунелът леко завива на югоизток и започва да се изкачва нагоре. Отпред полъхва свеж въздух. Към зеленикавото сияние на луменита се примесва дневна светлина. Пред тебе е изходът на подземието! Забравил умората, ти се втурваш натам, излизаш на открито и се оглеждаш.
Премини на 470.
341
Не е трудно да се досетиш къде си попаднал — точно под замъка, където неотдавна трябваше да се биеш с великана. Е, добре, тук поне ще има кой да ти помогне. Надаваш гръмки викове и скоро в отвора над теб се появява лицето на стария Загор.
— Какво търсиш там, младежо? — смаяно пита старецът. — Не знаеш ли, че тия подземия са опасни? Чакай, сега ще те измъкна.
Без повече приказки Загор изчезва нанякъде. Питаш се как ли ще те измъкне, но скоро получаваш отговор на въпроса си. Отгоре долита шумолене и през отвора се спуска краят на дебело въже.
Една минута по-късно вече си горе — в залата, където още лежи убитият великан. Тъй като нямаш време за губене, ти набързо се сбогуваш със стария строител, напускаш замъка и тръгваш на изток към гората.
Мини на 187.
342
Не знаеш от колко време вървиш. Пътят ти през непрогледния мрак сякаш е безкраен. Но най-сетне отпред се появява светлина — отначало едва забележима, след това все по-ярка. Устремяваш се натам и скоро излизаш от тунела сред гъста дъбова гора. Наоколо няма нито път, нито пътека. Поглеждаш назад към тунела, но не изпитваш ни-най-малко желание да се връщаш в него. Ще трябва да тръгнеш през гората. Накъде?
На изток — мини на 376.
На запад — продължи на 443.
На север — попадаш на 455.
На юг — прехвърли се на 478.
343
Напразно се напрягаш. Костите ти се трошат със сух пукот в жестоката хватка на великана. Усещаш как острият край на едно счупено ребро се забива в сърцето ти като кинжал и бездънната черна пропаст на смъртта те поглъща завинаги. Това е краят на твоя живот и на цялото приключение.
344
Имаш само секунда, за да направиш избора. На запад е пътят, по който си дошъл и там има изход. Но гномовете несъмнено знаят това и ще очакват от тебе подобна реакция. Значи ще трябва да сториш обратното.
Без повече колебания ти завиваш надясно и побягваш на изток. От тунела зад гърба ти долитат свирепите крясъци на черните гномове. Но за щастие тук късчетата луменит са монтирани в свода по-нарядко и осветлението е слабо. Сенките на подземието те укриват от погледите на злобните създания, а крясъците постепенно заглъхват. Разбираш, че изборът ти е бил правилен — гномовете са тръгнали на запад.
Избърсваш потта от челото си и продължаваш по тунела към 407.
345
Не, предпочиташ да не се промъкваш из тия подземия. Кой знае какви зловещи твари могат да дебнат из тях. Благоразумно се измъкваш от тунела и хвърляш поглед наоколо. Накъде ще продължиш?
Нагоре към върха — мини на 288.
Надолу към южното подножие — прехвърли се на 161.
Надолу към западното подножие — продължи на 181.
346
Нагазваш в езерото и решително тръгваш напред. Водата вече стига до кръста ти, когато пред теб изскача невероятно и страшно същество. По фигура то смътно напомня човек, но цялото му тяло е обрасло с хлъзгави зелени люспи. Пръстите на протегнатите му ръце са съединени с плавателни ципи. Няма съмнение, срещнал си воден таласъм. А както си чувал, тия същества имат неприятен характер и още по-неприятния навик да погубват непредпазливите пътници. Какво ще правиш сега?
Ако решиш да се биеш с водния таласъм, премини на 256.
Ако предпочиташ да избягаш, продължи на 381.