357
Отпиваш от златистото питие. Вкусът му е приятен — кисело-сладък като сок от някакъв непознат плод. Но изведнъж изпитваш странно усещане, сякаш цялото ти тяло олеква и се разрежда. Какво става? Олюляваш се, посягаш да се хванеш за масата, но ръката ти минава през нея. Станал си безплътен! Златистата течност те е превърнала в дух!
За миг те обзема отчаяние, сетне изведнъж ти хрумва, че може би в другите шишета има нещо, което би ти възвърнало предишната плътност. Да, точно така! Червеното питие, което опита преди малко! Усещането за плътност подсказва недвусмислено, че червената течност ще може да те спаси.
Посягаш към стъкленицата, ала пръстите ти свободно минават през нея и ти с ужас разбираш в колко отчаяно положение си изпаднал. Сега нито един реален предмет не се поддава на твоето докосване.
Трябва да има изход, упорито решаваш ти и напрягаш мисълта си. Напразно. Не ти хрумва нищо полезно.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 11.
От 7 до 12 — продължи на 47.
358
Неочаквано иззад един завой на клисурата те посреща яростен лай. Виждаш отпред три огромни кучета, вързани за скалата с дълги вериги. Не знаеш кой ги храни, но наоколо се валят купища кости… сред които забелязваш и човешки черепи. В момента настръхналите псета изглеждат освирепели от глад и явно са готови да те разкъсат, ако приближиш до тях.
Ако искаш да се биеш с тях, продължи на 261.
Ако имаш питки и решиш да ги нахраниш, мини на 322.
Ако тръгнеш обратно по пътеката, прехвърли се на 387.
359
Отправяш се по източната пътека. След десетина минути тя започва да завива на североизток, но същевременно забелязваш, че си излязъл на разклонение. Нова пътека отива точно в обратната посока — на югозапад. Накъде ще тръгнеш?
На североизток — прехвърли се на 440.
На югозапад — продължи на 364.
360
След като поваляш и втория гном, ти претърсваш убитите пазачи. У единия намираш 7 жълтици, у другия — 4 и голям черен ключ. С него отключваш вратата и продължаваш своето пътешествие по тунела.
Мини на 295.
361
Черната течност не ти внушава доверие, затова оставяш и нея настрани. Сега остава само червената. Ако искаш да отвориш тази стъкленица, мини на 307.
Ако си изгубил интерес към питиетата и предпочиташ да напуснеш къщата, прехвърли се на 138.
362
Разтърсван от страшна агония, демонът рухва на пода. Тялото му бавно се разлива като локва от сянка, над която отеква последен крясък, изпълнен с люта злоба:
— Аз пак ще се възродя, нещастнико! Ще бъда вечен докато трае магията над гората!
После сянката изчезва, сякаш погълната от каменния под.
Почиваш си няколко минути от страшната схватка, след това те обзема любопитство и решаваш да огледаш залата.
Премини на 347.
363
След всички преживяни премеждия пътешествието на юг през гората ти се струва безкрайно дълго. От изтощение губиш 5 жизнени точки. Но ето че най-сетне дъбовете наоколо оредяват и ти излизаш в южните покрайнини на гората. Тръгваш на запад по една тясна буренясала пътека, след това минаваш по старинен каменен мост над широка река и зад дърветата на юг забелязваш върха на порутена древна кула — там е домът на Сиян.
За жалост пътешествието ти не е приключило. Няма смисъл да се завръщаш без жива вода. Затова завиваш надясно и отново се отправяш към гората по познатата пътека.
Мини на 61.
364
Пътеката продължава на югозапад, но постепенно от двете й страни се появяват стръмни скални стени. Скоро се озоваваш в тесен каменен проход. Сред обраслите с мъх канари царува хладен полумрак. Високо над главата ти бледнее ивица синьо небе и на неговия фон се разперват черните клони на борове, вкопчили корени в скалата. Минавал ли си вече по този проход?
Да — продължи на 285.
Не — мини на 358.
365
След дълго слизане стръмните стъпала те извеждат в широк тунел с грижливо иззидан каменен свод. Тук вече няма факли, но наоколо се разлива бледо зеленикаво сияние. Правиш няколко крачки напред и разбираш откъде идва светлината. През равни интервали в стените и свода са вградени късчета от скъпоценния минерал луменит. Явно това е станало много отдавна, защото повечето от тях са помръкнали, но някои все още светят.
По всичко личи, че тунелът е строен в древни времена. Върху гладките каменни плочи на пода тъмнеят две дълбоки бразди, сякаш някога оттук са минавали безброй колесници.