С безпокойство забелязваш, че по стените са надраскани с нещо остро грозните символи на черните гномове. Никак не ти се иска да срещнеш тия злобни и уродливи създания. Още повече, че те имат навика да се движат на тълпи.
Макар и бледо, сиянието на луменита е достатъчно, за да се ориентираш. Тунелът е разположен приблизително в посока изток-запад. Накъде ще тръгнеш?
На изток — продължи на 337.
На запад — мини на 438.
366
Разбираш, че би било истинско безумие да влизаш в двубой с огнения демон. Сега единственото ти спасение е в пълната тишина. Изтръпнал от ужас, ти затаяваш дъх и се свиваш зад завесата.
Зардинакс небрежно протяга ръка към чашата и изпива съдържанието й на един дъх. Сетне се обляга назад и седи неподвижно още няколко минути, които ти се струват цяла вечност. Най-сетне демонът се изправя, разперва криле и отлита. Не успяваш да видиш накъде се е отправил, тъй като процепът между завесите е твърде тесен.
Когато наоколо настава пълна тишина, ти излизаш от укритието и се оглеждаш. Трябва да избереш пътя, по който ще напуснеш леговището на Зардинакс.
От скалната зала излизат два тунела. Единият плавно се изкачва нагоре и оттам полъхва свеж ветрец. Другият слиза надолу и въздухът в него ти се струва застоял. По кой проход ще тръгнеш?
По долния — премини на 7.
По горния — прехвърли се на 189.
367
Опираш върха на меча в тила на проснатото изчадие и изричаш със заплашителен глас:
— Готов съм да пощадя жалкия ти живот, но при едно условие…
— Всичко! Всичко, благородни господарю! — отчаяно пищи черният гном. — Само заповядай и аз съм твой покорен роб!
— Искам да ми кажеш къде е Кристалната градина.
Гномът извива глава и недоверчиво те оглежда с едно око.
— Само това ли желаеш, безценни рицарю? Ами че то е толкова просто! Върни се обратно и тръгни по пътеката на североизток, а после отляво ще видиш друга пътека, която води право към Кристалната градина. Това е всичко. Да, благородни повелителю, това е всичко. А сега ще ме пуснеш ли да си вървя? За какво ти е моят живот? Аз съм само един нещастен и много-много-много добър гном…
Неволно се усмихваш и махваш небрежно с ръка. Без да чака повторна покана, гномът скача на крака и пъргаво изчезва в гората. Накъде ще се отправиш сега?
Ако тръгнеш обратно на север, мини на 146.
Ако продължиш на юг, прехвърли се на 236.
368
Решаваш, че съвпадението на цветовете трябва да има някакъв смисъл. Навярно именно червеният ключ подхожда за тази порта. Изваждаш ключа от торбата и предпазливо го вкарваш в ключалката.
За твоя радост ключът се превърта леко. Още от първия ти допир вратата се отваря. Прибираш ключа в торбата и влизаш.
Ненадейно чуваш зад себе си рязко щракване. Тревожно се завърташ и побутваш вратата. Но се оказва, че няма от какво да се боиш — отвътре тя се отваря с лекота. Успокоен, ти отново й обръщаш гръб, за да видиш къде си попаднал.
Продължи на 402.
369
С един скок се укриваш в гъстите храсти и чакаш. След минута от гората излизат три дребни същества. От пръв поглед те приличат на джуджета, но са мръсни, парцаливи и грозни. Е, да, откакто Зардинакс е придобил власт над Безмълвната гора, всички добри джуджета са напуснали нейните предели. Срещнал си трима от злобните черни гномове.
Грозните създания пресичат пътеката и продължават през гората на север.
Ако решиш да ги проследиш, мини на 305.
Ако изчакаш да отминат и после продължиш по пътя си, прехвърли се на 318.
370
Лъчистият камък не ти вдъхва доверие. Оставяш го да лежи в скривалището, после минаваш по моста и попадаш на 66.
371
Какъв камък ще използваш?
Лъчист — продължи на 310.
Черен — мини на 339.
372
Отправяш се към зелената порта. Тъй като междувременно кристалната алебарда ти е натежала, а и не виждаш смисъл да я носиш, ти оставяш неудобното оръжие под един кристален храст.
Както си очаквал, вратата се отваря без никакви трудности. Излизаш навън и се оглеждаш. Останките от някогашен път заобикалят цялата градина. От пътя се отделят две пътеки, неотбелязани на картата. Едната води на изток, а другата на запад. По коя ще тръгнеш?
На изток — мини на 359.