Выбрать главу

387

Решаваш, че най-благоразумно ще бъде да се откажеш от боя с тия зверове. Връщаш се на североизток. Постепенно каменните стени наоколо стават по-ниски и пътеката отново навлиза в гъстата гора. Скоро отляво виждаш пътека, която отива право на запад.

Ако тръгнеш по нея, продължи на 410.

Ако продължиш на североизток, мини на 440.

388

Тръгваш напред и навлизаш в гъста борова гора. Скоро разбираш, че всъщност крачиш по разбити останки от древен път. Той завива на север, после на северозапад. Тук-там край него се тъмнеят развалини. По всичко личи, че преди векове тия места са били обитавани, ала днес навсякъде цари запустение.

След около час и половина излизаш на нова пътека, ориентирана в посока север-юг. Накъде ще продължиш?

На север — мини на 299.

На юг — прехвърли се на 444.

389

Иззад един завой на пътеката те посреща познатият яростен лай. Но щом виждат кой е дошъл, двете кучета млъкват като по вълшебство. Докато минаваш между тях, те само подскачат и радостно въртят опашки. Трупът на третото куче все още лежи на мястото на схватката.

Продължи на 140.

390

Ноктите на таласъма раздират дрехата ти. Успяваш да се изтръгнеш от лапите на чудовището и с всичка сила хукваш към гората. Вече не изпитваш ни най-малко желание да оглеждаш езерото.

Премини на 397.

391

Изведнъж се сещаш. Всъщност всичко е толкова просто! Та нали ръката ти минава свободно през торбата — следователно нищо не би ти попречило да докоснеш черния камък.

На практика нещата се оказват далеч по-сложни. Дълго тършуваш из торбата, без да напипаш каквото и да било. Но внезапно усещаш как в пръстите ти избухва мощна тръпка, която бързо се разлива по цялото ти тяло. Докоснал си черния камък и започваш да се материализираш. Благоразумно побързваш да измъкнеш ръка от торбата, преди да си станал съвсем плътен.

След като се успокояваш от преживяната тревога, ти решаваш да проучиш магическите свойства на лъчистия камък. Разбира се, вече внимаваш и го хващаш само за черната половина. Най-напред отиваш да докоснеш моста с лъчистия край — и както си очаквал, мостът става безплътен. Но едно докосване с черния камък му възвръща предишната твърдост.

Продължаваш експеримента с различни предмети — камъни, храсти, дървета. Оказва се, че с помощта на двата кристала можеш да превърнеш всеки предмет в безплътен призрак, а сетне отново да го втвърдиш. Както доказва неотдавнашното ти преживяване, това се отнася дори и до живите същества.

Прибираш двата вълшебни камъка в торбата си, после минаваш по моста и продължаваш напред по пътеката.

Прехвърли се на 66.

392

Започваш да се изкачваш нагоре. Стръмната винтова стълба сякаш няма край. Зеленикавото сияние на луменита изчезва, но мракът наоколо не е пълен — разсейват го мътните червени лъчи на факли, закрепени тук-там по стените.

Напред светлината се засилва. Неочаквано стъпалата свършват и ти излизаш на равна каменна площадка — всъщност под на кръгла зала, изсечена в скалата. Под свода виси огромен железен фенер и жълтеникавите му лъчи ти позволяват да огледаш просторното помещение. Отсреща тунелът продължава… но за да стигнеш дотам, трябва да минеш край тежка дъбова маса, зад която седи дебел черен гном.

За миг двамата изумено се втренчвате един срещу друг. После в очите на гнома припламват лукави пламъчета и той махва с ръка.

— Хей, ти, я ела насам. Шпионин ли си?

Докато се чудиш какво да отговориш, гномът поклаща глава и презрително плюе под масата.

— Какво ли те питам… Шпионин си, ясно е като бял ден. Дай да се разберем без много приказки. Предлагам ти избор. Или ми даваш незабавно 50 жълтици, или ще повикам стражата.

Нямаш време за колебания. Трябва да решиш как ще постъпиш.

Ако дадеш на гнома 50 жълтици (или рубин, който струва повече), отбележи това в дневника и продължи на 312.

Ако предпочиташ да го нападнеш с меча, премини на 30.

А ако имаш черно питие и решиш да го предложиш на гнома, прехвърли се на 447.

393

Последният ти удар разбива кристалния страж на хиляди бляскави парчета, които със звън се разсипват по земята. Здрава е останала само алебардата му. Прибираш меча в ножницата, отдъхваш си от битката и се оглеждаш. Накъде ще тръгнеш?

На север, към центъра на градината — мини на 415.

На юг, към зелената порта — прехвърли се на 372.