Ако решиш да тръгнеш по него, прехвърли се на 410.
Ако продължиш по пътеката на югозапад, мини на 364.
404
Прехвърли се на 395.
405
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — продължи на 442.
От 7 до 12 — мини на 426.
Ако имаш анх, можеш да прибавиш към посоченото число още 2.
406
Вървиш на североизток. Постепенно от двете страни на пътеката се появяват стръмни скални стени. Скоро се озоваваш в тесен каменен проход. Сред обраслите с мъх канари царува хладен полумрак. Високо над главата ти бледнее ивица синьо небе и на неговия фон се разперват черните клони на борове, вкопчили корени в скалата.
Неочаквано иззад един завой на клисурата те посреща яростен лай. Виждаш отпред три огромни кучета, вързани за скалата с дълги вериги. Не знаеш кой ги храни, но наоколо се валят купища кости… сред които забелязваш и човешки черепи. В момента настръхналите псета изглеждат освирепели от глад и явно са готови да те разкъсат, ако приближиш до тях.
Ако искаш да се биеш с тях, продължи на 308.
Ако имаш питки и решиш да ги нахраниш, мини на 375.
Ако тръгнеш обратно по пътеката, прехвърли се на 319.
407
След около още половин час вървене по тунела виждаш отляво отвор, от който се изкачват нагоре стръмни каменни стъпала.
Ако решиш да тръгнеш нагоре по стълбата, мини на 392.
Ако продължиш на изток, прехвърли се на 337.
408
Изваждаш магическия кинжал и нанасяш светкавичен удар на кристалния страж. Но не се случва абсолютно нищо. Ефирното острие подхожда само за бой с безплътни духове. А тялото на пазача е от най-твърд кристал.
Използвайки твоето стъписване, стражът замахва с кристалната си алебарда. Опитваш се да отскочиш изпод удара, ала реакцията ти е закъсняла. Ще успееш ли да се измъкнеш?
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 7 — мини на 40.
От 8 до 12 — продължи на 434.
Ако имаш анх, можеш да добавиш към посоченото число още 2.
409
Тръгваш напред и вече си наближил центъра на залата, когато внезапно от отсрещния тунел долитат нечии стъпки. Трескаво се оглеждаш наоколо. Да бягаш назад нямаш време. Трябва да се укриеш незабавно. Но къде?
Имаш само една възможност и ти я използваш без колебание. С няколко скока се покатерваш на подиума зад грамадния златен трон. Тежките пурпурни драперии предлагат място, където да се прикриеш. Потъваш зад тях — тъкмо навреме, за да видиш в процепа между завесите как от тунела излизат два черни гнома, които едва мъкнат грамадна златна чаша. Пъшкайки от умора, те се изкачват по стъпалата и оставят чашата върху абаносовата масичка до трона.
Докато гномовете се оттеглят, от тунела се раздава мощно бучене и насреща им излита… Зардинакс. Разпознаваш го от пръв поглед — едва ли би могъл някога да забравиш тази черна фигура, обгърната в кървави пламъци. Демонът презрително сритва гномовете, после бавно се качва по стъпалата и сяда на трона.
Изведнъж Зардинакс протяга ръка право към тебе. Изтръпваш от ужас, но в следващия миг осъзнаваш, че демонът е посягал да вземе питието си. Той отпива една глътка, след това оставя чашата и се замисля за нещо.
Ако решиш да го нападнеш, прехвърли се на 268.
Ако разполагаш с вълшебните питиета и опиташ незабелязано да сипеш едно от тях в чашата, продължи на 334.
Ако предпочиташ да се спотаиш в укритието, мини на 366.
410
Отправяш се на запад по загадъчната пътека и скоро разбираш, че всъщност това са останки от древен път който някога е бил покрит с гладки каменни плочи. Тук-там наоколо се тъмнеят развалини. По всичко личи, че преди векове тия места са били обитавани и процъфтяващи, ала днес навсякъде цари запустение.
Неочаквано боровете свършват и ти излизаш на широко открито пространство. Пред тебе слънчевите лъчи играят ослепително по висока кристална стена. От гърдите ти неволно се отронва въздишка на изумление и радост. Най-сетне си открил Кристалната градина!
Доколкото можеш да прецениш, стената огражда доста голяма територия с издължена овална форма, ориентирана по направление север-юг. Тръгваш напред и се приближаваш откъм източната страна на градината.