Когато радостта отминава, ти се замисляш. Първото ти желание е час по-скоро да напуснеш тази колиба и повече да не се занимаваш с проклетите питиета. Но от мъчителното изпитание си разбрал, че с тяхна помощ има начин да се превръщаш в дух и отново да си възвръщаш тялото. Подобна способност може да се окаже твърде полезна. Макар че не си забравил преживяния страх, ти решаваш да направиш нов опит.
След няколко минути опитът приключва успешно. Вече знаеш със сигурност, че златистото питие те превръща в дух, а червената течност слага край на това състояние. Грижливо прибираш двете стъкленици в торбата и сега на масата остава само шишето с черната течност. Ако искаш да провериш и нея, премини на 222.
Ако черната течност не те интересува, повече няма какво да правиш в тази колиба. Напускаш я и продължаваш на 138.
13
Ръцете ти леко треперят, но ти събираш решителност и претърсваш мъртвия непознат.
В кожената чанта, която е преметната през рамото му, откриваш 2 жълтици и една питка. Ако желаеш, можеш да ги вземеш — на мъртвеца вече няма да му потрябват. По-навътре в чантата пръстите ти се докосват до навит на руло пергамент. Изваждаш свитъка, разчупваш восъчния печат и откриваш, че това е писмо… до Сиян!
До моя събрат по дело и мисъл Сиян,
чародей от Лъчистото Братство
Скъпи приятелю,
Вестите от теб ме изпълват с тревога и възхищение. Велико дело си замислил и най-малко аз бих си позволил да те възпирам. Клетвата, която сме дали пред Лъчистото Братство, ни задължава с всички възможни средства да се борим срещу силите на мрака. Но все пак ще те запитам — добре ли обмисли всичко, преди да пристъпиш към решителния удар? Зардинакс е могъщ демон и подготовката на борбата срещу него трябва да бъде извънредно внимателна. Вярваш ли, че ще победиш? Защото сам разбираш, че неуспехът не само ще погуби теб, но и ще придаде на мрачното изчадие нови сили.
Спомням си, че в дните на нашата младост ти имаше един чудесен приятел — строителя Загор. Не, не бързай да захвърляш това писмо! Знам, че отдавна сте скарани — според мен заради една глупава дреболия. Уви, ние, вълшебниците сме като всички други. С годините придобиваме мъдрост… и глупав старчески инат, който често ни пречи да се вслушаме в гласа на разума. Моля те, приятелю, забрави някогашните обиди и потърси съвет от Загор. Разбира се, той не е чародей, но ако има някой, който да познава отлично Дъбравата на покоя (днешната Безмълвна гора), то това е именно той. В края на краищата, нали Загор беше някога придворен строител на прекрасната кралица Алгиона (дали пък не се скарахте като съперници за нейната обич, а, старче?) и точно той сътвори сред горските дебри Кристалната градина.
Макар да предполагам, че знаеш отлично къде да го намериш, ще си позволя да ти напомня. След онова страшно проклятие Загор единствен не избяга от стария зимен дворец на Алгиона. Той и до днес живее там — в развалините на запад от гората. Послушай ме, приятелю, бъди великодушен и иди да го видиш, защото навярно е самотен и нещастен.
Желая ти успех в доблестното начинание и оставам искрено твой
Внимателно прочиташ всяка дума. Това писмо ти разкрива твърде интересни сведения. Навиваш отново пергамента и докато го прибираш в торбата, внезапно забелязваш около врата на убития тънко кожено ремъче. Навеждаш се и изваждаш изпод дрехата му странен талисман от шлифован яспис — кръст, чието горно отклонение има формата на примка. Познаваш този старинен символ на живота, наречен анх — използвали са го още в древния Египет. Навярно чародеят Астерниус го е дал на своя вестоносец. Но нещастникът е допуснал една фатална грешка: закачил го е наопаки, с примката надолу. И това му е донесло нещастие.
Може би талисманът ще ти донесе повече шанс, стига да го носиш както трябва. Ако решиш да го вземеш, запиши решението си в дневника.
Оглеждаш мъртвеца още веднъж, но не намираш нищо друго. Напускаш полянката, излизаш на пътеката и се оглеждаш.
Ако продължиш на север, прехвърли се на 176.
Ако решиш да се върнеш на разклонението и да избереш друга пътека, премини на 37.