Выбрать главу

418

По-нататък пътешествието ти по тунела минава без премеждия, ако не се брои умората, която на два пъти те кара да спреш за почивка. Но ето че най-сетне отпред забелязваш дневна светлина. Устремяваш се натам и излизаш на полегат хълм, обрасъл с дървета и гъсти бодливи храсти. Пред теб започва каменен мост, който минава над тясна гориста долина и води към тунел в отсрещния склон. Между високите ели в долината лъкатуши пътека, отиваща на североизток.

В праха по моста забелязваш множество дребни следи от черни гномове. Ако решиш да минеш над долината и да продължиш по отсрещния тунел, прехвърли се на 240.

Ако предпочиташ да слезеш на пътеката, мини на 269.

419

Решително влизаш в тунела. Когато очите ти привикват към полумрака, откриваш, че подземието само ти се е струвало мрачно, погледнато отвън. Всъщност тук е доста светло, защото през равни интервали в свода са вградени късчета от магическия минерал луменит. Някога каменните стени са били покрити с великолепни фрески, ала сега от тях не е останало почти нищо.

Отправяш се напред с енергична крачка, но черните гномове са още по-бързи и скоро изчезват в далечината. Какво пък, може би така е по-добре. Не гориш от желание да се срещаш с тия проклети твари.

След около два часа монотонно вървене на северозапад коридорът внезапно се разклонява в три посоки: на изток, на юг и на запад. Личи, че тунелите на изток и на запад някога са били доста употребявани — по каменните плочи на пода тъмнеят дълбоки бразди от колесници. За разлика от тях южният тунел е тъмен и изоставен безкрайно отдавна, както подсказва дебелият слой прах в него. Накъде ще продължиш?

На изток — мини на 340.

На запад — прехвърли се на 441.

На юг — продължи на 453.

420

Продължаваш на север по искрящата алея, която води към червената порта. Ако имаш кристална алебарда, тя скоро ти натежава и решаваш да я захвърлиш край стената.

Макар че имаш известни опасения, червената порта се отваря при първото ти докосване. Спокойно излизаш навън и оглеждаш околностите. Останките от древния път заобикалят цялата градина. На изток и на запад от пътя се отделят две пътеки (както вече знаеш, те не са отбелязани на картата). По коя от тях ще тръгнеш?

На изток — мини на 359.

На запад — продължи на 388.

421

Отправяш се по централната алея на север и само след няколко минути излизаш пред широките стъпала на прекрасен кристален дворец.

Ако желаеш да влезеш в двореца, прехвърли се на 417.

Ако предпочиташ да продължиш на север, към червената порта, мини на 420.

422

Всъщност защо трябва да се тревожиш? Та нали имаш нещо по-добро от всички ключове на света. Изваждаш лъчистия камък, докосваш вратата с него и спокойно минаваш от другата страна.

Само след миг вече не си толкова спокоен. Зад вратата стоят на стража два черни гнома. Появата ти обаче ги е заварила неподготвени, тъй че дори не се сещат да посегнат към оръжията си. Използваш момента, за да повалиш пазачите с два бързи удара на меча си.

Премини на 432.

423

Повален от последния ти удар, демонът се сгромолясва сред локва черна кръв. Изтръпнал от ужас и отвращение, виждаш как цялото му тяло се покрива с отвратителни мехури, които кипят и разпръскват из въздуха черен зловонен дим. За броени минути от Зардинакс не остава нищо освен този гнусен пушек, ала свежият вятър постепенно го разсейва.

Оглеждаш се. Торбата ти лежи захвърлена под близкия храст. Обзет от внезапна тревога, ти я вдигаш и бързаш да провериш дали стъклениците вътре са здрави.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 7 — продължи на 501.

От 8 до 12 — прехвърли се на 498.

Ако имаш анх, можеш да добавиш към посоченото число още 2.

424

Дебелият гном кимва удовлетворено, сетне се усмихва и отпива от черното питие. Разбира се, резултатът е крайно неприятен за него: грозното същество изхърква глухо, хваща се за гърлото и рухва мъртво край стената.

Бързо пресичаш залата и попадаш на 436.

425

Тялото на паяка е покрито с дълбоки рани, от които капе гнусна зеленикава течност. С последно усилие чудовището изпълзява навън и изчезва нейде между скалите по склона.

Отпочиваш си няколко минути и когато тръпките на нервно напрежение те напускат, започваш да изследваш пещерата. Премини на 394.