426
Прилепваш се към стената и наблюдаваш внимателно. Оказва се, че гномът вади някакъв камък от стената. Когато усилията му се увенчават с успех, той пъха нещо в дупката, връща камъка на място и бързо се отдалечава по тунела на изток, без даже да подозира, че не е бил сам.
Изчакваш грозното същество да изчезне в сенките, след това пристъпваш напред и на свой ред вадиш камъка. В дупката има две кесии с общо 25 жълтици. Прибираш ги в торбата си и продължаваш по тунела.
Мини на 418.
427
Наистина нямаш друг изход, освен да поемеш риска. Би било безполезно да се връщаш, ако не знаеш коя вода е живата. Но смяташ, че не е трудно да се досетиш — кристалните лилии несъмнено са символ на вечната жизнена сила.
С тази мисъл ти се навеждаш да отпиеш от синкавата струя. И това е последното, което извършваш в своя живот, защото си сгрешил — избрал си чешмата с мъртва вода.
428
Дълго се изкачваш нагоре по стъпалата. Напред започва да се разлива дневна светлина. След няколко минути излизаш на открито и въздъхваш от облекчение. С наслада подлагаш лице на топлите слънчеви лъчи, после се оглеждаш наоколо.
Излязъл си в подножието на невисока могилка сред тревиста равнина. Наблизо лъкатуши тясна пътека, която води на изток към сенките на Безмълвната гора. В обратната посока, на запад, виждаш полуразрушен древен замък. Накъде ще тръгнеш.
На изток, към гората — продължи на 187.
На запад, към замъка — прехвърли се на 284.
Ако решиш отново да слезеш в подземието, мини на 125.
429
Очевидно си избрал най-вярната посока. На запад гората оредява и скоро излизаш на пътека, ориентирана в посока север-юг. Накъде ще продължиш?
На север — мини на 146.
На юг — прехвърли се на 225.
430
Неволно изтръпнал от лошия спомен, ти минаваш през мястото на сражението. Ала сега в клисурата всичко е тихо. Трите кучета лежат мъртви.
Продължи на 140.
431
Прехвърли се на 487.
432
След като поваляш и втория гном, ти претърсваш убитите пазачи. У единия намираш 7 жълтици, у другия — 4 и голям черен ключ. След като прибираш находките в торбата си, ти продължаваш напред по тунела.
Минали са десетина минути, когато виждаш отдясно разклонение на тунела. То изглежда издълбано по-късно от основния коридор. Стените му са груби и неравни, а в свода не е вграден луменит. Вместо това осветлението се осигурява от факли, прикрепени за железни халки в стената. От далечината долита приглушена глъчка.
Ако решиш да тръгнеш по това разклонение, прехвърли се на 377.
Ако предпочиташ да продължиш по тунела на изток, мини на 24.
433
В един миг преодоляваш препятствието и благополучно се озоваваш от другата страна. Зад теб вратата отново е придобила предишната си плътност. Обръщаш се и я побутваш. За своя радост откриваш, че на излизане няма да имаш проблеми — отвътре портата се отваря с лекота. Успокоен, ти пак се завърташ, за да видиш къде си попаднал.
Мини на 402.
434
Тежкото кристално острие профучава на косъм от шията ти. Падаш на земята, претъркулваш се и отново скачаш на крака. Явно ще трябва да се биеш. Но с какво?
С меч — прехвърли се на 452.
С лъчист камък — мини на 493.
435
Връщаш се по пътеката между хълмовете, прекосяваш тясната тревиста равнина и отново наближаваш сенките на гората. Мини на 403.
436
Продължаваш да се изкачваш. Факлите тук са още по-редки и от време на време ти се налага да напредваш пипнешком сред пълна тъмнина. Тук-там забелязваш хоризонтални тунели и вратички, но предпочиташ да не се отклоняваш по тях. След дълго катерене излизаш в почти хоризонтален коридор, който води към просторна каменна зала, осветена от множество факли и свещници. В десния край на залата, върху висока пурпурна платформа, се издига огромен златен трон. Скалната стена зад него е закрита с тежки пурпурни драперии. Лъчите на факлите трептят по трона и по гланца на малката масичка от черно абаносово дърво край него. В дъното на залата отсреща забелязваш тъмния отвор на друг тунел и тръгваш към него, но неочаквано чуваш стъпки от коридора зад себе си. Трескаво се оглеждаш наоколо. Да бягаш напред нямаш време. Трябва да се укриеш незабавно. Но къде?