Вече разбираш, че си сгрешил. Мечът няма да ти помогне срещу безплътния демон. Ако имаш ефирен кинжал и искаш да се биеш с него, мини на 490.
Ако потърсиш помощ от златистото питие, прехвърли се на 471.
Ако решиш да използваш вълшебните камъни, продължи на 484.
А ако нямаш нищо от изброеното, попадаш на 497.
458
След десетина минути пътят ти е преграден от голяма черна врата, край която стоят на стража два черни гнома. Щом те виждат, те надават викове и се хвърлят срещу тебе, размахвайки късите си копия. Нямаш друг изход, освен да се биеш. В противен случай виковете на пазачите могат да привлекат и други неприятели.
ПЪРВИ ГНОМ: СИЛА — 8 ЖИВОТ — 10
ВТОРИ ГНОМ: СИЛА — 9 ЖИВОТ — 12
Ако победиш в тази схватка, премини на 360.
459
Наистина нямаш друг изход, освен да поемеш риска. Би било безполезно да се връщаш, ако не знаеш коя вода е живата. Но смяташ, че не е трудно да се досетиш — избуялата коприва очевидно черпи жизнени сили от струите магическа влага.
С тази мисъл ти се навеждаш да отпиеш от зеленикавата струя. Още след първата глътка усещаш прилив на енергия. Можеш да си възстановиш всички изгубени досега жизнени точки. Догадката ти е била правилна — наистина си открил живата вода!
Бързо напълваш две стъкленици с жива и мъртва вода. (Ако имаш тапицирана сребърна кутийка, можеш да ги сложиш вътре.) Сега те чака обратният път и ще трябва да избереш накъде да тръгнеш.
Ако се отправиш на север към червената порта, продължи на 421.
Ако избереш да тръгнеш на юг към зелената порта, прехвърли се на 494.
460
Тръгваш на югоизток и скоро решаваш, че изборът ти е бил удачен. Този тунел е прав и светъл — луменитът в свода тук се среща много по-често. Крачиш с бързо темпо, ала въпреки всичко минават около два часа, преди да стигнеш до изхода. А той те извежда сред гъста гора. Някога оттук е минавал път, но дърветата отдавна са го унищожили.
Тъй като не желаеш да се връщаш обратно в тунела, ти сядаш край отвора и се питаш накъде да продължиш.
На изток — мини на 451.
На запад — прехвърли се на 429.
На север — отиваш на 398.
На юг — продължи на 363.
461
Докато крачите напред по алеята, ти ненадейно си задаваш един твърде съществен въпрос: в какво ще налееш жива и мъртва вода? Навярно ще трябва да използваш стъкленицата от златистото питие. Отваряш торбата си, за да извадиш стъкленицата, но внезапен вик те кара стреснато да извърнеш глава към своя придружител.
Пазачът те гледа с широко разтворени очи. Устните му треперят. Той надига ръка и посочва към торбата.
— Откъде… откъде имаш тази роза? В градината ли я откърши?
Навеждаш глава. Наистина, крайчето на кристалната роза се подава от торбата. Усмихваш се и махваш с ръка.
— Не се тревожи, приятелю. Не съм посегнал на вашата скъпоценна градина. Тази роза е от подземното леговище на Зардинакс.
Ала тия думи само засилват още повече вълнението на пазача. Той вече не говори, а крещи:
— Розата! Розата! Това е розата, чрез която може да се разруши магията! Ела! Бързо ела!
И без да чака отговор, пазачът се втурва напред. След като заобикаляте горичка от малахитови дървета, двамата излизате пред широкото стълбище на изящен кристален дворец. Изкачвате се по звънтящите стъпала и влизате през широка врата, по която играе сияние във всички цветове на дъгата. Вече не се учудваш, когато попадаш сред вестибюл, където всичко е от кристал — стълбищата, завесите, мебелите… и дори застиналите тук-там човешки фигури. Явно над градината и двореца тегне някаква могъща магия.
Дълъг искрящ коридор ви извежда към просторна зала — тронната зала на кралица Алгиона, както се досещаш още от пръв поглед. Кристалната фигура на самата кралица седи върху диамантен трон сред група застинали царедворци.
— Ето, там! — възкликва пазачът. Погледни ръката на нейно величество!
Пристъпваш към Алгиона и забелязваш, че в дясната си ръка тя държи нещо тънко и продълговато. Погледнат отблизо, странният предмет се оказва кристална пръчица, осеяна с крехки бодли. Напомня… да, напомня отчупена дръжка от роза.
— Съедини двете парчета! — умолява пазачът с треперещ глас. — Съедини ги веднага!
Продължи на 469.