469
Кристалната роза докосва откършената дръжка и пред очите ти мигновено се разиграва невероятно, потресаващо чудо. По крехкото прозрачно стъбло плъзва свежа зеленина, изящните листенца почервеняват и се изпълват с живот. Росни капки трептят сред венчето на розата, която след края на вековната магия отново се е превърнала в истинска роза.
Поразен от вълшебната гледка, ти не усещаш кога същото чудо се е случило с кралицата, царедворците, целия дворец. Опомняш се едва когато наоколо избухват едновременно десетки учудени гласове. Надигаш глава и срещаш очите на кралицата, в които грее неописуема благодарност.
— Чужденецо, ти ни освободи от магията на огнения демон — тихо изрича Алгиона. — Такъв подвиг е достоен за…
Ала тя не успява да довърши, защото внезапно мощен трус разтърсва целия дворец. Под свода на залата се разнася зловещо бучене, примесено с тънък кристален звън. Като по команда всички се хвърлят към прозорците. Пробиваш си път между скупчените хора и през едно от стъклата виждаш на югозапад голия връх в центъра на Безмълвната гора. Над него с рев се издига огромен облак дим… и в очертанията на този облак разпознаваш Зардинакс. Но свежият вятър бързо раздърпва чудовищната фигура като вехт парцал, сетне пушекът се разсейва и небето отново е чисто.
— Демонът е унищожен… — тихо прошепва някой.
Замаян от невероятните събития, ти се чувстваш като в сън. Пред замъгления ти поглед се мяркат отделни части от двореца — стените му и сега са кристални, но съчетанието от кристал и реални мебели е прогонило предишното усещане за студена, безлична красота. Същата гледка виждаш и когато кралицата те извежда навън. Живата трева, живите дървета и птици се съчетават по изумително прекрасен начин с кристалните цветя и храсти. Никога не си подозирал, че в света може да съществува толкова много хубост.
От унеса те изтръгва гласът на Алгиона:
— Безкрайно сме ти благодарни, чужденецо. Ти разруши магията и унищожи завинаги злобния демон Зардинакс. И все пак… ще разрешиш ли да запитам как попадна тук?
Накратко разказваш за мисията си и кралицата кимва с разбиране.
— Ела, ще ти покажа къде са изворите на жива и мъртва вода.
Без повече думи тя те повежда към центъра на градината, където сред лехи от живи и кристални цветя се белеят две мраморни чешми. От малка нефритова масичка между тях Алгиона взима две стъкленици, напълва ги и се обръща към теб.
— Ето. Запомни добре: живата вода има зеленикав оттенък, а мъртвата вода е синкава. Трябва да знаеш, че преди да съживиш покойника, най-важното е да изцелиш раните му. Това ще стане с мъртвата вода. Едва след нея идва ред на живата.
Прибираш в торбата си двете кристални стъкленици (ако имаш тапицирана сребърна кутия, можеш да ги сложиш вътре). Сетне се сбогуваш с кралицата и се готвиш да тръгнеш към изхода, но тя те спира.
— Почакай за момент. Вземи това като знак за великия подвиг, който извърши днес.
И Алгиона забожда върху дрехата ти изящна златна брошка във формата на лъв. Запиши това в дневника си.
— Знам, че трябва да бързаш — продължава тя. — Но не мисли, че гибелта на Зардинакс е сложила край на всички опасности. Магията над гората ще се разсейва бавно, с дни и седмици. Затова избери добре пътя си. Ако сега тръгнеш в западна посока, ще излезеш далече на север от голия връх в центъра на гората. Другият път, на изток, може би ще е малко по-кратък… но дали ще е и по-безопасен? Помисли, скъпи приятелю.
Алгиона е права. Нямаш време да се задържаш тук, но трябва да размислиш. Няма прав път, и двата са заобиколни. Кой от тях ще избереш?
На изток — продължи на 359.
На запад — мини на 388.
470
На изток пред теб слънчевите лъчи играят ослепително по висока кристална стена. От гърдите ти неволно се отронва въздишка на изумление и радост. Най-сетне си открил Кристалната градина!
Доколкото можеш да прецениш, стената огражда доста голяма територия с издължена овална форма, ориентирана по направление север-юг. Тръгваш напред и се приближаваш откъм западната страна на градината.
Когато стигаш в подножието на стената разбираш, че изкачването по гладкия кристал ще бъде невъзможно. Трябва да потърсиш врата. Откъде ще заобиколиш?
От север — мини на 356.
От юг — продължи на 445.
471
Разбираш, че трябва да предприемеш един последен, отчаян ход. Изваждаш стъкленицата със златистото питие, отпиваш глътка от него и усещаш как цялото ти тяло олеква и се разрежда като мъгла. Превърнал си се в дух. Сега можеш да влезеш в ръкопашна схватка със Зардинакс, макар че шансовете ти за победа са нищожни.