— Не се заблуждавай! — рязко отвръща старият слуга. — Зардинакс скоро ще се възроди… и винаги ще се възражда, докато трае магията над Безмълвната гора. Сбогом младежо. Напускам тия проклети места. Дано нейде по белия свят да намеря спокойно кътче, където да дочакам края на живота си.
Накуцвайки, той се отдалечава през ливадите и те оставя сам с невеселите мисли и болката от провала.
487
Изваждаш питието от торбата си и го протягаш към пазача, но той рязко блъска ръката ти. Стъкленицата полита и се разбива върху алеята. Кристалният страж заплашително надига алебардата. Явно е, че нямаш друг изход, освен да се биеш. Какво оръжие ще избереш?
Ефирен кинжал — мини на 408.
Меч — прехвърли се на 452.
Лъчист камък — продължи на 493.
488
Продължи на 395.
489
След минута достигате центъра на градината и ти изведнъж надаваш възторжен вик, защото си зърнал най-прекрасната гледка — онази, заради която трябваше да минеш през толкова премеждия и опасности. Сред лехите от искрящи скъпоценни цветя се белеят две мраморни чешми. Водите на едната са зеленикави, а около нея растат буйни гъсталаци от коприва и плевели. От чучура на другата блика синкава струя, която пада в широко каменно корито, изпълнено с прекрасни кристални лилии. Върху малка нефритова масичка между двете чешми са подредени множество стъкленици.
Пазачът бързо напълва две шишенца и се обръща към теб.
— Ето. Запомни добре: живата вода има зеленикав оттенък, а мъртвата вода е синкава. Трябва да знаеш, че преди да съживиш покойника, най-важното е да изцелиш раните му. Това ще стане с мъртвата вода. Едва след нея идва ред на живата.
Прибираш в торбата си двете кристални стъкленици (ако имаш тапицирана сребърна кутия, можеш да ги сложиш вътре). След това протягаш ръка на пазача.
— Благодаря ти, добри човече. Но сега трябва да бързам обратно към дома на Сиян. Как смяташ, кой е най-правият път до южните покрайнини на гората?
Пазачът се усмихва.
— Има два пътя — на изток и на запад. Но и двата са заобиколни. А колкото до опасностите, които могат да те дебнат из гората…
Човекът не довършва. Ала ти и сам разбираш, че нито един от двата избора не е безопасен.
Ако решиш да тръгнеш през гората на изток, прехвърли се на 359.
Ако избереш западната посока, мини на 388.
490
Без колебание изваждаш ефирния кинжал и започваш схватка на живот и смърт срещу огнения демон.
ЗАРДИНАКС: СИЛА — 14 ЖИВОТ — 30
Ако победиш, прехвърли се на 423.
491
Докосваш вратата с лъчистия камък и се хвърляш напред. Тръпката на ледена тревога сковава тялото ти. Ще успееш ли?
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 7 — прехвърли се на 464.
От 8 до 12 — мини на 482.
Ако имаш анх, можеш да добавиш към посоченото число още 2.
492
Имаш ли златен лъв?
Да — продължи на 499.
Не — мини на 480.
493
Изваждаш от торбата лъчистия камък, сетне ловко се гмуркаш под удара на кристалната алебарда и докосваш стража. Очакваш това да го превърне в дух, ала вълшебството, което се разиграва пред очите ти е далеч по-изумително. По прозрачния кристал пробягват цветове, пазачът потреперва, замъглява се за момент… и пред теб се появява истински, жив човек. Кристална е останала единствено алебардата му.
Няколко секунди стражът недоверчиво опипва тялото и доспехите си. След това те оглежда с просълзени от радост очи.
— Благодаря ти, добри човече! — възкликва той. — Ти ме спаси от магията. Но каква добра случайност те доведе насам?
Накратко му разказваш за мисията, която трябва да изпълниш. Пазачът те изслушва мълчаливо, после кимва.
— Да, пристигнал си където трябва. Чешмите с жива и мъртва вода са в центъра на градината.
Какво ще му отговориш?
Да, знам, току-що ги видях — мини на 467.
Бързо ме заведи при тях — продължи на 384.
494
Като си подсвиркваш радостно, ти се запътваш с бодра крачка по алеята на юг. Имаш ли кристална алебарда?
Да — продължи на 372.
Не — премини на 474.
495
Изваждаш златистото питие от торбата си и протягаш ръка напред. Кристалните пръсти на пазача се свиват около стъкленицата. С бавно, неловко движение той надига шишенцето към устата си и отпива голяма глътка. Очакваш това да го превърне в дух, ала вълшебството, което се разиграва пред очите ти, е далеч по-изумително. По прозрачния кристал пробягват цветове, пазачът потреперва, замъглява се за момент… и пред теб се появява истински, жив човек. Кристална е останала единствено алебардата му.