Няколко секунди стражът недоверчиво опипва тялото и доспехите си. След това те оглежда с просълзени от радост очи.
— Благодаря ти, добри човече! — възкликва той. — Ти ме спаси от магията. Но каква добра случайност те доведе насам?
Накратко му разказваш за мисията, която трябва да изпълниш. Пазачът те изслушва мълчаливо, после кимва.
— Да, пристигнал си където трябва. Чешмите с жива и мъртва вода са в центъра на градината.
Какво ще му отговориш?
Да, знам, току-що ги видях — мини на 467.
Бързо ме заведи при тях — продължи на 384.
496
Оставяш кристалния дворец зад гърба си и продължаваш към центъра на градината. Пред очите ти се разкриват все нови и нови красоти, но внезапно надаваш възторжен вик, защото си зърнал най-прекрасната гледка — онази, заради която трябваше да минеш през толкова премеждия и опасности. Сред лехите от искрящи скъпоценни цветя се белеят две мраморни чешми. Изтичваш към тях… и спираш в недоумение. Едва сега си задаваш въпроса, който трябваше да ти хрумне отдавна: как ще разпознаеш живата и мъртвата вода?
Оглеждаш внимателно двете чешми. Мраморните им плочи са съвършено еднакви — гладко полирани, без никакъв знак по тях. И все пак разликата е очебийна. Водите на едната чешма са зеленикави, а около нея растат буйни гъсталаци от коприва и плевели. От чучура на другата блика синкава струя, която пада в широко каменно корито, изпълнено с прекрасни кристални лилии. Върху малка нефритова масичка между двете чешми са подредени множество стъкленици. Всичко би било наред… ако успееш да си отговориш на мъчителния въпрос: как да различиш живата и мъртвата вода.
Колкото и да напрягаш мисълта си, не откриваш друг начин да разбереш, освен един — чрез опит върху себе си. Но рискът е ужасяващ. Отпиеш ли мъртва вода, това ще те погуби по-бързо от най-страшната отрова.
Ако решиш все пак да рискуваш, от коя вода ще пиеш?
От зеленикавата — мини на 459.
От синкавата — прехвърли се на 427.
Ако не искаш да рискуваш и просто налееш по една стъкленица от двете чешми, без да се интересуваш коя вода каква е, продължи на 483.
497
Този път нямаш никакъв шанс срещу демона. Опитваш да се биеш, но огнените му нокти се впиват в гърлото ти с чудовищна сила. Потъваш в мрака на смъртта с последната горчива мисъл колко е несправедливо да загинеш, когато си изпълнил мисията почти докрай.
498
За щастие стъклениците с жива и мъртва вода са оцелели при падането. Продължаваш напред по пътеката и преминаваш на 463.
499
Когато завършваш дългия си разказ, вълшебникът поклаща глава.
— Твоят подвиг е достоен за възхищение, младежо. Ти си освободил Кристалната градина от магията на Зардинакс, а това означава, че демонът е погубен завинаги. Той вече няма да се завърне в света на живите.
Премини на 503.
500
Изтръпнал от вълнение, ти изваждаш стъкленицата от торбата и заливаш мъртвото тяло на вълшебника с бистрата зеленикава течност. Сетне с тревога изчакваш резултата и само след миг разбираш, че е имало от какво да се боиш, защото си направил фатална грешка. Това е живата вода!
Щом първите капки докосват дълбоките кървави рани, очите на Сиян се разтварят широко. От гърлото на вълшебника излитат писъци на непоносимо страдание. Тялото му подскача и се гърчи с чудовищна сила.
Вцепенен от покруса, ти разбираш къде си сбъркал. Сиян е съживен от магическата вода, но смъртните му рани не са изцелени. След кратка агония старецът отново умира в страшни мъки.
Напразно опитваш да го съживиш, като редуваш ту мъртва, ту жива вода. Вече нищо не може да му помогне. Навярно магията действа само веднъж.
Изпроводен от проклятията на стария Беневолио, ти напускаш къщата и бавно тръгваш към своята колиба. В устата ти горчи вкусът на провала. Вече нищо не може да спаси тия земи от властта на огнения демон… и за това си виновен само ти.
501
Прибрал ли си стъклениците в сребърна кутия?
Да — мини на 498.
Не — продължи на 486.
502
Предпазливо отпиваш от червеното питие. Вкусът е тежък и леко сладък като на старо вино. За миг изпитваш странно усещане — сякаш цялото ти тяло става тежко и плътно като камък. Но това чувство преминава толкова бързо, че дори не успяваш да се изплашиш. Боязливо опипваш тялото си. Не, всичко е наред. Вдигаш рамене и оставяш стъкленицата настрани.