Обгръща те мрачна пелена. В ушите ти се раздава глух звън и ти политаш към дъното на чудовищна бездна, където те чака смъртта. Това е краят. Загадъчните пипала от скалата ще се наситят с кръвта ти и мъртвият вълшебник не ще дочака своето спасение. А Безмълвната гора ще остане завинаги под властта на Зардинакс.
24
Шумът, който долита от разклонението, не ти внушава доверие. Очевидно там ще се срещнеш с многобройни обитатели на тунелите, а това едва ли ще е особено приятно. Отказваш се от тази посока и бързо поемаш напред.
Премини на 407.
25
Мигновено осъзнаваш заплахата и се хвърляш настрани, но въпреки всичко не си бил достатъчно бърз. Цялата старинна стена рухва над тебе и те погребва под грамада от каменни отломки. Животът те напуска бързо и в мига преди смъртта си чуваш злобния смях на великана.
Това е краят на твоето приключение. За жалост ти не оправда надеждите на Беневолио. С твоята смърт Безмълвната гора е загубила последния шанс да се изтръгне от властта на огнения демон.
26
Изведнъж черният гном захвърля стъкленицата и яростно удря с юмрук по масата.
— Негоднико! Та това е сок от гробарско биле! Искаш да ме отровиш, а?
Крясъците на гнома кънтят под каменния свод и могат всеки миг да привлекат нови противници. Вече нямаш друг шанс, освен да се биеш с него.
Продължи на 30.
27
Приближаваш се до скривалището и отместваш плочата. Зад нея има малка ниша, в която лежат два камъка — лъчист и черен. Видяното преди малко ти е подсказало как да постъпиш. Взимаш черния камък, изтичваш и докосваш моста с него. Магията не те подвежда. Когато протягаш ръка, усещаш под пръстите си солидна каменна настилка. Сега можеш спокойно да преминеш на отсрещния бряг.
Прибираш черния камък в торбата си. Ако искаш да се върнеш, за да прибереш и лъчистия, продължи на 54.
Ако не желаеш да го вземеш, прехвърли се на 370.
28
Равнината не е особено широка и ти скоро я прекосяваш. След четвърт час пътеката навлиза между хълмовете и те довежда до отвесна скална стена, в чието подножие зее входът на мрачна пещера. По-нататък няма път.
Ако решиш да влезеш в пещерата, премини на 52.
Ако предпочиташ да се върнеш обратно в гората, продължи на 435.
29
Подхлъзвайки се по мокрите камъни, ти заобикаляш черните води на езерцето. Скалата пред теб е висока и обрасла с подгизнал от влага мъх. Очевидно не ще е лесно да се изкатериш. Скоро се убеждаваш в това и на практика, защото още при първия опит падаш от височина три метра и контузията ти отнема 2 жизнени точки.
Ако си загубил интерес към гнездото и решиш да се върнеш обратно на пътеката, премини на 180.
Ако упорито продължиш опитите да стигнеш до върха на скалата, прехвърли се на 18.
30
Мълниеносно изваждаш меча, но още преди да си замахнал, черният гном отскача назад и изчезва в някаква тайна врата. Хвърляш се напред, ала вратата се захлопва под носа ти. Докато блъскаш с юмруци по нея, откъм стълбището дотичва тълпа черни гномове, които те обсипват с отровни стрели. Опитваш да се биеш, но отровата бързо сковава тялото ти. Рухваш на пода и усещаш как те изпълва леденият хлад на смъртта. Последното, което отнасяш със себе си, е злорадото кикотене на гнусните дребни изчадия.
31
Нямаш време дори да се преобърнеш. Лазейки по гръб, ти опитваш да се отдръпнеш, но огромната ръка те сграбчва в желязната си хватка. Политаш нагоре… и се озоваваш в залата, която напусна преди малко. Великанът те стиска в чудовищния си юмрук. Изпод рошавите вежди очите му те оглеждат с лаком интерес. Явно е, че ти предстои да заемеш на трапезата му почетно, но не твърде приятно място.
Премини на 65.
32
Предпазливо отпиваш от червеното питие. Вкусът е тежък и леко сладък като на старо вино. За миг изпитваш странно усещане — сякаш цялото ти тяло става тежко и плътно като камък. Но това чувство преминава толкова бързо, че дори не успяваш да се изплашиш. Боязливо опипваш тялото си. Не, всичко е наред. Вдигаш рамене и оставяш стъкленицата настрани.
Ако сега решиш да провериш златистото питие, продължи на 357.
Ако не се интересуваш от тази стъкленица, остава ти само да напуснеш къщата и да преминеш на 138.
33
Най-сетне жилавите стъбла са накълцани на парчета и се гърчат по поляната като недоубити змии. Мощните ти удари са размазали цветето на пихтия. Но схватката те е изтощила до предел. Олюляваш се и едва запазваш равновесие, като се подпираш на меча. Цял си омазан в зловонен лепкав сок, а от множеството ти рани се стичат струйки кръв. Тежкият сладникав мирис сякаш е станал още по-гъст. Имаш чувството, че всеки момент можеш да загубиш съзнание.