Отпред грейва дневна светлина. Отворът на тунела стремително расте. Изскачаш навън, пробягваш по моста и се опомняш едва когато достигаш отсрещния тунел. Спираш да си поемеш дъх, после се оглеждаш. Преследвачите са изчезнали и над моста царува измамно спокойствие.
Какво ще правиш сега?
Тръгваш по тунела на запад — премини на 349.
Слизаш долу на пътеката — продължи на 269.
43
Схватката завършва с пълна победа. Пътеката е обсипана с трески и късчета железен обков. Изпонасечен от меча ти, сандъкът с трясък се хвърля сред храстите и изчезва в гъсталака.
Мини на 172.
44
Мяташ се в лапите на демона, но при всяко движение огнените му нокти се впиват още по-дълбоко в тялото ти. Край тебе стремително се мяркат стените на тунела. Сетне изведнъж се озоваваш в голяма зала, ярко осветена от пламъците на десетки факли и свещници.
Напрегнати от смъртната заплаха, сетивата ти запечатват обстановката от пръв поглед. Отдясно се издига висока пурпурна платформа с огромен златен трон. Зад него се диплят тежки завеси от алено кадифе. До трона забелязваш неголяма масичка от черно абаносово дърво. В отсрещния край на тунела тъмнее друг тунел. Всичко това прелита пред очите ти за част от секундата. В следващия миг Зардинакс със страшен рев те запокитва към стената. От удара губиш пет жизнени точки и полузашеметен се свличаш на пода.
Премини на 133.
45
Уви, днес шансът не е на твоя страна. Някакъв клон те препъва и ти тежко рухваш по очи. Преди да се надигнеш от пътеката, сандъкът връхлита изотзад. Грамадните му обковани челюсти те захапват с чудовищна сила и животът ти свършва сред вълна от непоносима болка.
Това е краят на твоето приключение. Верният Беневолио напразно ще чака да се завърнеш с жива и мъртва вода.
46
И тъй, ти отново избираш южната посока. Но преди да продължиш, ще трябва да отговориш на един въпрос — имаш ли анх?
Да — продължаваш на 21.
Не — прехвърляш се на 105.
47
Отчаяно напрягаш мисълта си и изведнъж ти хрумва идея — толкова проста, че чак изглежда смешна. Та щом ръката ти свободно пронизва стъклото, значи и устата ти трябва да мине през него. Но дали ще можеш да отпиеш от течността с безплътните си устни? Не знаеш, но трябва да опиташ. Това е единствената ти надежда за спасение.
Навеждаш се над масата и протягаш лице напред. Стъкленицата идва все по-близо до очите ти. Неволно очакваш да усетиш допир, но не усещаш нищо. Просто лицето ти потъва навътре, сякаш минава през въздуха. Безнадеждно е, казваш си ти. Сърцето ти се свива от отчаяние, но все пак предпазливо опитваш да засмучеш с устни… и изведнъж усещаш как в гърлото ти нахлува глътка прохладна течност. Вкусът е тежък и леко сладък като на старо вино. За миг из цялото ти тяло плъзва странно чувство за тежест и вцепенение. После протегнатата ти ръка докосва грубата повърхност на масата… и не потъва в нея! Отново си в реалния свят!
Когато радостта отминава, ти се замисляш. Първото ти желание е час по-скоро да напуснеш тази колиба и повече да не се занимаваш с проклетите питиета. Но от мъчителното изпитание си разбрал, че с тяхна помощ има начин да се превръщаш в дух и отново да си възвръщаш тялото. Подобна способност може да се окаже твърде полезна. Макар че не си забравил преживяния страх, ти решаваш да направиш нов опит.
След няколко минути опитът приключва успешно. Вече знаеш със сигурност, че златистото питие те превръща в дух, а червената течност слага край на това състояние. Грижливо прибираш двете стъкленици в торбата и сега на масата остава само шишето с черната течност.
Тъй като черното питие не те интересува, повече няма какво да правиш в тази колиба. Напускаш я и продължаваш на 138.
48
Пътеката някога е била покрита с каменни плочи, но сега те едва се различават сред избуялата трева. Еловите клони се сплитат отгоре и я превръщат в мрачен тунел. След няколко минути провиране напред излизаш на полянка, където се гуши стара, полусрутена къщичка с хлътнал покрив. Открехнатата врата виси само на една ръждясала панта, другата е разбита. Опитваш да надникнеш през малкото прозорче, но зацапаното стъкло не ти позволява да видиш каквото и да било.
Ако влезеш да разгледаш къщурката, продължи на 56.
Ако предпочиташ още сега да се върнеш обратно, премини на 138.
49
С рязко движение изваждаш меча, хвърляш се напред и замахваш срещу един от черните гномове. Но мечът ти минава през него като през въздух. Призрак! Това е призрак! Едва сега осъзнаваш, че и нападнатите, и нападателите са полупрозрачни и телата им излъчват меко сияние в лунната нощ. Попаднал си на мястото на някаква древна трагедия, чиито участници са обречени отново и отново да разиграват една и съща битка.