— С какво, Морт?
— В нашето общество това е общоприето — съобщава той.
— Кое е общоприето?
— Да се ненавиждат богатите. — Морт вдига ядосан ръка към тавана. — Непрекъснато това се чува. „Мразя го, толкова е богат“. Виж само случая с „Енрон“, а и другите корпоративни скандали. Днес това е умишлено насаждан предразсъдък — да се мразят богатите. Ако ми хрумне някой ден да заявя: „Чуйте ме всички! Аз мразя бедните!“, начаса ще ме разпнат на кръст. Богатите обаче можеш да ругаеш колкото ти душа иска. Всички разполагат с правото да мразят безнаказано богатите.
Поглеждам го с интерес.
— Може би трябва и те да си спретнат помощни организации.
— Заври си го, Коуп.
— Не бе, сериозно ти казвам. Тръмп, Бил Гейтс и останалите от същата черга. Организация за закрила. Точно от това имат нужда. Може да се започне с телевизионен дебат или нещо подобно.
Флеър Хикъри се надига от мястото си. Театрално, разбира се. Почти очаквам да направи реверанс.
— Май приключихме тук. Ще се видим утре, хубавецо. И с теб. — Поглежда към Лорън Мюз, отваря уста и безмълвно потръпва.
— Знаеш ли какво, Флеър? — обаждам се аз.
Той ме поглежда.
— Тая история с Кал и Джим само доказва, че тя говори истината.
— И как точно го доказва? — пита опонентът ми с усмивка.
— Твоите момчета са хитреци. Наричали са се с тези имена, за да ги запомни момичето.
Той вдига вежди.
— И се надяваш това да мине?
— Че защо иначе ще съобщи тези имена?
— Моля?
— Ами, ако Шамик искаше да изпържи твоите клиенти, защо да не използва истинските им имена? Защо да измисля някакви си Кал и Джим? Нали си чел показанията. „Обърни я насам, Кал“. „Задръж я така, Джим“. „Уха, Кал, това май й харесва“. — Свивам рамене. — За какво й е да измисля всичко това?
Морт захапва:
— Защото е алчна за пари курветина и е тъпа като гъз, ето защо.
Ясно ми е обаче друго. Печеля точка в очите на Флеър.
— Няма никакъв смисъл — казвам му аз в заключение.
Той се накланя към мен.
— Работата е там, Коуп, че не е нужно да има. Знаеш добре, че е така. Може да си прав. Може да няма никакъв смисъл. Това обаче предизвиква объркване, нали така? А объркването води подире си моя най-голям любимец, Негово величество Съмнението. — Усмихва ми се. — Имай си твоите веществени доказателства. Не възразявам. Само че я ми докарай твоята хубавица в съдебната зала. Ще има шах и мат. И двамата сме убедени в това.
Отправят се към вратата.
— До скоро, приятел. Ще се видим в съда.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Известно време и двамата с Мюз мълчим.
Кал и Джим. Тези имена ни съсипват.
Длъжността на старши следовател почти винаги се заема от някой мъжага — професионалист и грубиян, донякъде поизхабен от видяното през годините, с голямо шкембе и астматичен дъх, навлякъл износен шлифер. Работата на един такъв мъжага е да насочва простодушния областен прокурор, политическа фигура като мен, през лабиринта на съдебната система.
Лорън Мюз е висока около метър и петдесет и тежи колкото среден четвъртокласник. Моят избор предизвика някои гадни реакции от страна на професионалната гилдия, но аз си имам лични правила: предпочитам да вземам на работа самотни жени над определена възраст. Те работят по-усърдно и проявяват по-голяма лоялност. Знам, знам, но все пак това се оказва почти винаги така. Намерете си една самотница над тридесет и три и ви гарантирам, че тя ще живее единствено заради кариерата си и ще ви отдаде време и вярност, каквито никоя омъжена с деца не може да си представи дори.
Освен това Мюз е невероятно талантлив следовател. Обичам да обсъждам нещата с нея. Бих казал „да ги анализирам“, но знам, че звучи превзето. В момента тя изучава пода.
— Какво си мислиш? — питам аз.
— Наистина ли обувките ми са толкова грозни?
Гледам я в очакване.
— Казано с две думи — продължава тя, — ако не изясним тая работа с Кал и Джим, можем да честитим на защитата.
Впервам взор към тавана.
— Какво има? — пита Мюз.
— Тия две имена.
— Какво за тях?
— Защо? — питам за стотен път. — Защо Кал и Джим?
— Де да знаех.
— Разпита ли отново Шамик?
— Да. Повтаря едно и също до полуда. Наричали се точно така. Май имаш право. Нарочно са го направили, за да прозвучи цялата история като бълнуване.
— Но защо точно тези имена?
— Чиста случайност навярно.
Смръщвам вежди и казвам:
— Нещо ни се изплъзва, Мюз.
— Знам.
Винаги съм се справял много добре с разпределянето на моя свят. Всички го правим, но аз съм особено добър. Способен съм да създам напълно отделни сфери в него. Мога да се вместя в една от тях, като не допускам никакво смесване с която и да било друга. Мнозина се питат как така гангстерът от екрана може да проявява такава кръвожадност навън и да излива толкова много любов у дома. За мен това е напълно ясно. И аз го мога.