— Не.
— А кой?
— Друго от живеещите там момчета. — Как се казва?
— Джери Флин.
— Ясно. Как се запознахте с него?
— Работих за братството предната седмица.
— Като казвате, че сте работили…
— Правих стриптийз — завършва изречението ми Шамик.
Това ми харесва. Установяваме синхрон.
— Господин Флин беше ли там?
— Всички бяха.
— Като казвате всички…
Тя посочва двамата подсъдими.
— И те бяха. Както и група други момчета.
— Колко на брой, според вас?
— Двайсет, може би двайсет и петима.
— Добре, но именно господин Флин ви покани на гости седмица по-късно?
— Да.
— И вие приехте поканата?
Очите й се навлажняват, но тя държи главата си изправена.
— Да.
— Защо решихте да отидете?
Шамик се замисля.
— Ами то е като да те покани на яхтата си някой милиардер.
— Впечатлена ли останахте от тях?
— Ми да. Как иначе?
— И от парите им?
— И от тях.
Ще я разцелувам заради този отговор.
— И — продължава тя — Джери бе много мил с мен, когато се събличах.
— Мистър Флин се държа добре с вас?
— Да.
Кимвам. Навлизам в опасна територия, но го правя с желание:
— Между другото, Шамик, ако се върнем към вечерта, когато бяхте наета, за да се събличате… — Чувам гласа си да звучи малко кухо. — Направихте ли нещо друго за когото и да било от присъстващите мъже?
Срещам погледа й. Преглъща, но се държи. Гласът й е тих. Жребият е хвърлен.
— Да.
— Имаше ли то сексуален характер?
— Да.
Тя свежда глава.
— Не се срамувайте — насърчавам я аз. — Имали сте нужда от парите. — Соча с ръка към банката на защитата. — Но какво могат да кажат те за собствено оправдание?
— Възразявам!
— Приема се.
Но Морт Пъбън не е приключил.
— Ваша чест, това изказване представлява грубо погазване на закона!
— Точно за такова иде реч — съгласявам се аз. — Трябва начаса да порицаете своите клиенти заради него.
Морт Пъбън се зачервява като варен рак. Гласът му изтънява до писък:
— Ваша чест!
— Господин Коупланд.
Вдигам ръка с обърната към съдията длан в израз на това, че признавам правотата му, и спирам. Дълбоко съм убеден в необходимостта от бързо и непосредствено изваждане на показ на всички неблагоприятни обстоятелства, само че по мой си начин. Така ограничаваш силата на вятъра в платната на противниковия кораб.
— Представляваше ли господин Флин интерес за вас в качеството си на потенциален приятел?
И отново Морт Пъбън:
— Възразявам! Каква е връзката?
— Господин Коупланд?
— Разбира се, че има връзка. Те ще се опитат да представят госпожица Джонсън като лице, което се мъчи да извлече материални облаги посредством отправените срещу клиентите им обвинения. Аз искам да хвърля светлина върху мотивацията й от онази вечер.
— Допускам въпроса — отсича съдията.
Повтарям го.
Шамик се смущава и от това изглежда още по-млада.
— Джери не е от моята черга.
— Но?
— Но… ами де да знам. Никога не съм срещала друг като него. Държи ми вратата. Бе толкова мил. Аз не съм свикнала с такива неща.
— И е богат. Имам предвид в сравнение с вас.
— Така е.
— Това има ли някакво значение за вас?
— Естествено.
Умирам за подобна откровеност. Погледът на Шамик се стрелва към членовете на журито. Заела е отново предизвикателната си поза.
— И аз имам своите мечти.
Оставям фразата да повиси във въздуха, преди да продължа:
— И каква бе вашата мечта в онази вечер, Шамик?
Морт се готви да възрази отново, но Флеър Хикъри го задържа с ръка.
Шамик свива рамене.
— Доста глупава.
— Кажете ми въпреки това.
— Мислех си… колко глупаво… мислех, че може да ме хареса, нали разбирате?
— Разбирам — казвам аз. — Как стигнахте до къщата?
— С автобус от Ървингтън, а след това пешком.
— Когато стигна къщата, господин Флин беше ли там?
— Да.
— И пак така мил?
— Отначалото да. — В този момент се отронва сълза. — Беше наистина много мил. Беше…
Тя ридае.
— Беше какво, Шамик?
— В началото — още една сълза се търкулва по бузата — беше най-чудесната вечер в целия ми живот.
Оставям тези думи да кънтят във въздуха. Отронва се трета сълза.
— Как се чувстваш, Шамик? — питам аз. Тя бърше сълзата.
— Добре съм.
— Сигурна ли си?
Гласът й е отново твърд:
— Задавайте въпросите си, господин Коупланд — казва тя.
Прекрасна е. Всички от журито са наострили уши и вярват на всяка дума според мен.
— Настъпи ли време, когато отношението на господин Флин към вас претърпя някаква промяна?
— Да.
— Кога стана това?
— Забелязах го да си шепне с онзи там. — Тя посочва Едуард Дженрът.