Сервитьорката идва и тръсва сандвича под носа ми.
— Заповядай, сладур.
Поглеждам го. Прилича на пачавра. Всъщност точно от тази ярма имам нужда. Хващам я с две ръце и усещам пръстите ми потъват в тестото.
— Господин Коупланд?
Не познавам застаналия до мен младеж.
— Искам да се нахраня, ако не възразявате.
— Това е за вас.
Оставя някаква бележка върху масата и си отива. Това е сгънато на четири листче жълта хартия от канцеларски бележник. Отварям го.
МОЛЯ, ЕЛАТЕ В СЕПАРЕТО ОТДЯСНО ЗАД ВАС. Е. Д. Дженрът
Бащата на Едуард. Поглеждам лелеяния сандвич. И той ме гледа. Ненавиждам студена или претоплена храна. Затова го изяждам. Умирам от глад. Полагам усилие да не го глътна на един път. Бирата има превъзходен вкус.
Когато приключвам, ставам и се насочвам към сепарето вдясно отзад. Е. Д. Дженрът е там. На масата пред него се мъдри чаша с нещо, което прилича на уиски. Обхванал е чашата с длани, сякаш се бои да не му я отмъкнат. Погледът му е вперен като омагьосан в течността.
Не вдига очи, когато влизам. Ако е ядосан от бавенето ми — надали изобщо го е забелязал, — владее се превъзходно.
— Искали сте да ме видите? — казвам аз.
Ед кимва. Той е огромен мъжага с вид на бивш атлет, а шитата по поръчка риза изглежда сякаш още му стърже врата. Чакам.
— Вие имате дете — започва той.
Изчаквам още.
— Какво бихте направили, за да я защитите?
— На първо място — отвръщам аз, — за нищо на света не бих й позволил да отиде на гости в общежитието на вашия син.
Той вдига поглед.
— Не ми е до шеги.
— Приключихме ли?
Той поема яка глътка от питието си.
— Ще дам на това момиче сто хиляди долара — казва Дженрът. — И други сто за фонда на жена ви.
— Великолепно. Искате ли да напишете чековете още сега?
— Ще оттеглите ли обвиненията?
— Не.
Той улавя погледа ми.
— Става дума за моя син. Наистина ли искате да прекара следващите десет години в затвора?
— Да. Но срокът се определя от съдията.
— Той е още дете. В най-лошия случай се е поувлякъл.
— И вие имате дъщеря, нали, господин Дженрът?
Той се вторачва в чашата.
— Ако двамина чернокожи хлапака от Ървингтън я сграбят, завлекат в някоя стая и направят с нея същите неща, ще искате ли работата да се потули?
— Моята дъщеря не е стриптийзьорка.
— Не, господине, не е. Тя се радва на всички житейски благини. За какво й е да се съблича пред публика?
— Направете ми една услуга — отвръща той. — Не ми пробутвайте тия социално-икономически глупости. Да не искате да ме убедите, че понеже тя не разполага с подобни възможности, е трябвало да се ориентира към курварлък? Айде, моля. Това е обида спрямо всеки неоправдан в живота, който е съумял да се измъкне с честен труд от гетото.
Вдигам вежди.
— От гетото?
— Той замълчава.
— Нали живеете в Шорт Хилз, господин Дженрът?
— Е, и?
— Кажете, моля — продължавам аз, — колко от вашите съседки се занимават със стриптийз, или да го кажем по вашему — курварлък?
— Нямам представа.
— Онова, с което се занимава или не се занимава Шамик Джонсън, няма абсолютно никакво отношение към факта на нейното изнасилване. Никой няма право да отсъжда в това отношение. Вашият син също така няма право да решава кой заслужава да бъде изнасилен и кой не. Но при всички случаи Шамик Джонсън се съблича за пари, понеже разполага с твърде ограничени други възможности. При дъщеря ви не е така. — Поклащам глава. — Вие наистина не проумявате това.
— Кое?
— Обстоятелството, че тя стриптийзира или се продава, не прави Едуард по-малко виновен. Ако изобщо това има някаква връзка, неговата вина нараства.
— Моят син не я е изнасилил.
— Точно затова са създадени съдебните процеси — отговарям аз. — Свършихме ли вече?
Той вдига най-сетне глава.
— Мога да ви създам доста неприятности.
— Май вече сте започнали да го правите.
— За фонда ли? — Той свива рамене. — Това е нищо работа. За разгрявка.
Поглежда ме втренчено и задържа поглед. Това е вече много.
— Довиждане, господин Дженрът.
Той протяга ръка и ме хваща за лакътя.
— Те ще се измъкнат.
— Ще видим.
— Днес натрупахте точки, но тази курва тепърва ще бъде подложена на кръстосан разпит. Не можете да обясните факта, че бърка имената им. Това е слабото ви място. И вие го знаете. Така че чуйте какво предлагам аз.