— Какво да знам?
— Че не съм именно аз тази? Тази, която ще ви направи безумно щастлив. Редом с която ще спите като къпан?
Ами сега?
— Не съм сигурен — мрънкам аз.
Тя просто ме гледа. Усещам как погледът й стига до палците на краката ми. Сигурно ме баламосва. Няма начин да е друго. Но пък тази прямота, това право ти куме в очи, без всякакво увъртане… Внушава усещане за топлина.
— Трябва да тръгвам — приключвам аз. — Имате номера ми.
— Господин Коупланд… Изчаквам я.
— Защо дойдохте всъщност?
— Моля?
— Защо проявявате интерес към убийството на Маноло?
— Мисля, че ви обясних. Аз съм областният прокурор и…
— Това не е истинската причина за вашето идване.
Аз мълча. Тя ме наблюдава с втренчен поглед. Накрая питам:
— Какво ви кара да мислите подобно нещо? Думите й ме поразяват като ляво кроше:
— Вие ли го убихте?
— Какво!
— Казвам…
— Чух какво казахте. Естествено, че не. Но, откъде ви дойде наум подобно нещо?
Рая Сингх маха с ръка.
— Довиждане, господин Коупланд. — Тя ме дарява с още една усмивка, от която се чувствам като пусната върху пясъка риба. — Надявам се да откриете онова, което издирвате.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Люси иска да пусне името Маноло Сантяго за търсене в Интернет — може да се окаже някой репортер, заел се с ровене в миналото на оня кучи син Уейн Стъйбънс, Летния касапин, — но в кабинета я очаква Лони. При влизането й той не вдига глава. Тя се изправя над него, готова за лека офанзива.
— Научил си кой е пуснал онази записка?
— Не мога да бъда сигурен.
— Обаче?
Лони поема дълбоко дъх и тя се надява, че се готви за решителната крачка.
— Знаеш ли нещо за проследяването на текстови съобщения?
— Не — отвръща Люси, като се оттегля зад бюрото си.
— Чувала си обаче всички тия бомбастични приказки за файлове, акаунти, ЕМТР, идентификации на съобщението и така нататък?
— Да кажем, че съм.
— В основни линии всички те са параметри на съобщението, които показват пътя, по който е стигнало до теб. Откъде тръгва, през къде минава, за да се придвижи от точка А до точка В. Също като пощенските печати едно време.
— Добре.
— Разбира се, съществуват начини да се изпрати анонимно съобщение. Но дори при това положение остават следи.
— Отлично, Лони, направо супер. — Той нещо запъва. — Следователно мога да допусна, че си се добрал до някои от тези следи в интересуващия ни случай, така ли?
— Да — отвръща сътрудникът, като вдига глава и съумява да се усмихне. — Повече няма да те питам защо искаш да узнаеш това име.
— Добре.
— Понеже те познавам много добре, Люси. Като повечето апетитни парчета, и ти не си цвете за мирисане. От друга страна обаче знам, че моралът ти е от стомана. И щом настояваш да измамиш доверието на цялата група, да предадеш всички студенти и мене с тях, да измениш на всичко, в което твърдо вярваш, значи съществува някаква много важна причина. Залагам си главата, че въпросът е на живот и смърт.
Люси не отговаря.
— Нали е така?
— Казвай, Лони.
— Съобщението е изпратено от библиотеката „Фрост“.
— Библиотеката — повтаря тя. — В нея трябва да има петдесетина компютъра.
— Горе-долу.
— Значи никога няма да научим кой е бил?
Лони кима неопределено.
— Знаем часа на изпращането. Шест и четирийсет и две следобед, онзи ден.
— Това помага ли ни с нещо?
— Студентите, които използват компютъра, се записват. Не за конкретен компютър — управата премахна тази практика преди години, — обаче, за да използват който и да било компютър, те си записват час. Така че аз отидох в библиотеката и проверих разписите. Съпоставих списъка на твоя клас с този на използвалите компютър между шест и седем следобед онзи ден.
Той млъква.
— И?
— Има само едно съвпадение.
— Кой е?
Лони отива до прозореца. Гледа надолу към правоъгълния двор.
— Ще ти помогна малко — казва той.
— Лони, наистина не съм в настроение за…
— Малко е мазна.
Люси застива.
— Силвия Потър?
Той остава с гръб към нея.
— Лони, да не искаш да кажеш, че онова нещо е написано от Силвия Потър?
— Именно — отвръща той. — Точно това искам да ти кажа.
На връщане в съда отново търся Лорън Мюз по телефона.
— Искам още една услуга.
— Казвай.
— Трябва да изровиш всичко около един телефонен номер. Чий е бил, с кого се е свързвал. Всичко.
— Кой е номерът?
Съобщавам цифрите, получени от Рая Сингх.
— Дай ми десет минути.