Флеър й се представя така, сякаш двамата са се срещнали току-що на коктейл. Той прави преглед на криминалното й досие. Държи се внимателно и твърдо. Арестува ли са я за проституция, нали така? Арестували са я заради наркотици, нали така? Предявявано й е обвинение в отмъкване на осемдесет и четири долара от клиент, нали така?
Аз не възразявам.
Това също е част от моята стратегия на пълно разкриване. Много от тези въпроси поставих и аз, но разпитът на Флеър има ефект. На този етап не я принуждава да обяснява елементи от показанията си. Подгрява обстановката чрез повтаряне на известни факти от полицейски протоколи.
След двайсетина минути Флеър се заема с работата по същество:
— Пушили сте марихуана, нали?
Шамик отговаря с да.
— Пушихте ли вечерта на изнасилването, за което претендирате?
— Не.
— Не ли? — Флеър полага длан върху гърдите си, сякаш този отговор го изненадва до дъното на душата. — Хм. А приехте ли някакъв алкохол?
— Кого да съм приела?
— Пихте ли нещо алкохолно? Бира или вино?
— Не.
— Нищичко?
— Нищичко.
— Хм. Ами нещо обикновено? Например газирано?
Понечвам да възразя, но моята стратегия препоръчва в този случай да я оставя да се справи сама, доколкото е по силите й.
— Пих малко пунш — казва тя.
— Пунш значи. И той е безалкохолен?
— Те така казаха.
— Кои те?
— Момчетата там.
— Кои по-точно?
Тя се поколебава.
— Джери.
— Джери Флин?
— Да.
— И кой друг?
— Ъ?
— Казахте „момчетата“. В множествено число. Значи, повече от един. Джери Флин ще го минем за един човек. Така че кой още ви каза, че пуншът който пиете — впрочем, колко чаши изпихте?
— Не знам.
— Повече от една ли?
— Предполагам.
— Моля ви да не се осланяте на предположения, госпожице Джонсън. Бихте ли казала точно: повече от една?
— Вероятно да.
— А повече от две?
— Не знам.
— А възможно ли е да са били повече от две?
— Да, може би.
— Тогава, може би повече от три?
— Не мисля.
— Но не сте сигурна.
Шамик свива рамене.
— Ще трябва да отговорите.
— Не мисля, че са били три. Може би две. Може би още по-малко.
— И единственият, който ви е казал, че пуншът е безалкохолен, е Джери Флин. Нали така?
— Така ми се струва.
— Преди малко оставихте впечатлението, че са били повече от един. Сега обаче казвате само един човек. Променяте ли показанията си?
Изправям се.
— Възразявам.
Флеър махва пренебрежително с ръка:
— Той е прав. Въпросът е маловажен. Да минем нататък. — Той се прокашля и опира ръка върху десния хълбок. — Приехте ли някакви наркотици същата вечер?
— Не.
— Нито дори дръпване от цигара с марихуана например?
Шамик клати глава, но си спомня, че трябва да говори. Навежда се към микрофона и произнася ясно:
— Не, не съм вземала нищо.
— Хм, добре. Кога за последен път сте вземали някакви хапчета?
Отново съм на крака.
— Възразявам. Думата може да означава всякакви хапчета — аспирин, витамини…
Флеър има доволен вид.
— Искате да кажете, че не всички присъстващи знаят какво имам предвид?
— Бих предпочел да се изразите с по-голяма прецизност.
— Госпожице Джонсън, имам предвид забранени от закона средства. Като например марихуана. Или кокаин. ЛСД или хероин. Нещо такова. Разбирате ли ме?
— Да, мисля, че ви разбирам.
— И така, кога за последен път сте вземала забранени вещества?
— Не си спомням.
— Заявихте, че през онази вечер не сте.
— Така е.
— А предната?
— Не съм.
— А по предната?
Шамик леко присвива очи и когато казва своето „не“, аз не съм убеден, че й вярвам.
— Нека опитам да се ориентирам във времето. Синът ви е на шестнайсет месеца, нали така?
— Да.
— Вземали ли сте забранени вещества след раждането?
Тя произнася едва чуто:
— Да.
— Ще ни кажете ли какви?
Отново съм на крака.
— Възразявам. Картината ни е ясна. Госпожица Джонсън е вземала забранени вещества в миналото. Никой не отрича това обстоятелство. То обаче не прави стореното от клиентите на господин Хикъри по-малко ужасяващо. Тогава какво значение има всичко това?
Съдията поглежда към Флеър.
— Господин Хикъри?
— Ние сме на мнение, че госпожица Джонсън е пристрастен потребител и поради това зависим от наркотика човек. Смятаме, че през онази вечер тя е била под въздействието на забранени препарати, което поставя под съмнение достоверността на нейните показания. Това е важно за журито.
— Госпожица Джонсън вече заяви, че не е вземала никакви наркотици онази вечер, нито ги е приемала — саркастично натъртвам на последната дума аз. — Нито пък алкохол.