В хотела Чарлс я накара да спи колкото е възможно повече и на следващата сутрин Грейс се чувстваше по-добре. Изяде си закуската и седна на стола, поиска да излезе с него на разходка, но още нямаше сила. Не можеше да повярва, че се чувства толкова отпаднала. Обади се на бившия си гинеколог в Ню Йорк и той бе така любезен да дойде да я прегледа. Предписа й таблетки, витамини и й каза да има търпение. А когато излязоха в коридора, Чарлс го попита за онова, което лекарят в „Ленъкс хил“ бе казал за белезите. Но на нейния доктор това не му направи впечатление. Имаше ги от години и никога не бяха й създавали проблеми.
— Сега тя трябва да се успокои, Чарлс. Изглежда е изгубила много кръв. Вероятно е съвсем анемична.
— Знам. Напоследък й беше много трудно.
— Разбрах. Видях какво става. Не го заслужавате. Съжалявам.
Той му благодари и лекарят си тръгна, а те се свиха на канапето и гледаха стари филми, поръчваха си храна по телефона, а на следващия ден той я качи на лимузина и я закара на летището, където я настани в количка. Отначало си мислеше да я закара с кола до Вашингтон, но после му се стори, че ще е по-уморително за нея. Със самолет бе по-бързо. Летяха в първа класа, той отново взе количка, когато пристигнаха във Вашингтон и побърза да я изведе от летището. Тя обаче енергично започна да му маха да спре, когато минаха покрай един вестникарски щанд. И двамата застинаха от това, което видяха.
Нов брой на таблоида започваше със заглавието „Съпругата на сенатор заминава тайно за Ню Йорк да абортира“. Грейс избухна в сълзи в момента, в който го видя, и дори не си даде труда да си купи вестник, за да го прочете. Имаше голяма нейна снимка на първа страница от парти на Конгреса, състояло се преди месеци. Той я изведе от летището възможно най-бързо и подкара количката към мястото, където преди два дни бе паркирал колата си. Тя продължаваше да плаче, когато той с напрегнато изражение й отвори вратата. Щяха ли най-сетне да я оставят на спокойствие и да не ги безпокоят повече? Очевидно не.
Помогна й да се качи в колата и мина от другата страна, настани се на шофьорското място и се обърна към нея с изражение, което би трогнало всяка душа.
— Обичам те. Не трябва да им позволяваш да ни съсипят… ти… ние трябва да го преживеем.
— Знам — отвърна тя, но не можеше да спре да плаче.
Поне този път в новините в шест часа не удостоиха историята с коментар. Това беше типично таблоиден материал. Казаха за това на децата вечерта, но им обясниха, че не е вярно. Увериха ги, че Грейс е заминала за Ню Йорк и е претърпяла злополука с такси, което донякъде не бе лъжа. Наистина се бе случило, но във Вашингтон, и тя бе загубила бебето по нещастна случайност. Грейс смяташе, че децата няма защо да знаят, затова не им съобщиха за аборта.
На следващия ден все още се чувстваше слаба, но децата бяха много добри с нея, дори Аби й донесе закуска в стаята, а по обяд Грейс слезе долу да изпие чаша чай и случайно погледна през прозореца. Отвън имаше протестиращи, които носеха плакати с надписи: „Убийца!“, „Убийца на бебета!“, „Специалистка по абортите“. Имаше снимки на абортирани зародиши и в момента, в който Грейс ги видя, получи астматичен пристъп. Тя се обади по пейджъра на Чарлс и когато той се свърза с нея, беше ужасен и й поръча незабавно да извика полиция. Полицаите дойдоха след половин час, но протестиращите само се изместиха от другата страна на улицата в мирна демонстрация. По това време се появи и снимачен екип и циркът стана пълен. Малко след това се прибра Чарлс, започваше да си задава въпроса някога ще заживеят ли отново спокойно. Отказа всякакъв коментар пред снимачния екип и им обясни, че жена му е претърпяла катастрофа с кола и е зле и че ще им бъде много благодарен, ако се оттеглят, но думите му бяха последвани от подсвиркване и викове.
Този следобед, когато децата се прибраха вкъщи, демонстрантите си бяха отишли, но снимачният екип още бе там, а Грейс, смъртно бледа, приготвяше вечерята.
Чарлс се опита да я накара да се качи горе, но тя решително отказа.
— Стига толкова. Няма да им позволя да съсипят живота ни. Връщаме се към нормалните си задължения. — Макар че очевидно още бе слаба, тя бе твърдо решена и той й се възхищаваше. Побутна стол под нея и й предложи да приготвя вечерята седнала.
— Не можеш ли да почакаш една седмица, преди да започнеш да демонстрираш сила? — попита я той.
— Не, не мога — тя бе непреклонна.
За изненада на всички, вечерята бе много приятна. Изглежда Аби се бе успокоила, след като Грейс бе отсъствала и ако не друго, беше готова да й помага и й съчувстваше. Не беше ясно какво, но нещо я бе променило. Може би бе изпитала голяма мъка и си бе дала сметка колко много се нуждаят един от друг. Андрю се подиграваше с вампирите пред къщата им и сподели, че е изкушен да си направи шега с тях, като им покаже голо дупето си от прозореца на спалнята и всички се разсмяха, дори и Грейс, макар че тя го помоли да не го прави.