— Нормална е — потвърди Моли, — със силна депресия, невроза в известна степен, но мисля, че не е случайно. Струва ми се, че той е упражнявал сексуален тормоз върху нея и я е измъчвал. — Описа му вътрешните разкъсвания и белезите, които бяха открили при болничния преглед, и състоянието на ума й, когато Моли я видя за пръв път. — Кълне се, че той никога не я докосвал. Не й вярвам. Мисля, че онази вечер я е изнасилил и изглежда го е правил и преди, може би от дълго време, вероятно без майка си тя е загубила единствената си защита и се е паникьосала. Направил го е отново и този път тя не е издържала и го е застреляла. Изглежда е бил върху нея, за да го застреля от такова разстояние. Представи си ситуацията — той е бил върху нея, изнасилвал я е, тя е открила оръжието и е стреляла почти в упор.
— Има ли още някой, който да мисли като теб? — Той вече бе заинтригуван. — Какво смятат ченгетата?
— Това е проблемът. Не искат и да чуят. Баща й е бил господин Идеал, обичан от всички адвокат. Никой не вярва, че може да е спал със собствената си дъщеря и още по-лошо, да я е насилвал. Може би е насочил оръжието срещу нея и тя е успяла да му го отнеме. Нещо се е случило в живота на това момиче, а тя не иска да ми каже. Няма приятели, никакъв живот извън училището. Като че ли никой не знае нищо за нея. Отивала е на училище, после се е връщала вкъщи и се е грижила за умиращата си майка. Майката е умряла преди няколко дни, а сега и баща й, това е всичко. Никакви роднини, никакви приятели, само един цял град, който се кълне, че баща й е най-чудесния човек, когото са познавали и не е бил способен да нарани дъщеря си.
— А ти не им вярваш? Защо? — След като бе работил по два случая с нея, бе се научил да вярва на инстинктите й.
— Защото тя не иска да ми каже нищо, а знам, че ме лъже. Тя се страхува. Продължава да го защитава, сякаш той ще възкръсне и отново ще я сграбчи в мръсните си лапи.
— Нищо ли не иска да каже?
— Нищо съществено. Тя е застинала от болка, изписано е на лицето й. Нещо ужасяващо се е случило на това момиче и тя не иска да го разкрие.
— Още не — той й се усмихна, — но ще го направи. Знам го по-добре от теб. Още е рано.
— Благодаря ти за доверието, но нямаме много време. Обвинението ще се произнесе днес и тази сутрин ще назначат обществен защитник.
— Няма ли семеен адвокат или партньор на баща й, който да се погрижи за нея? Мислех си, че някой ще се отзове. — Той беше изненадан, че младата лекарка поклати глава.
— Неговият партньор от кантората твърди, че е бил твърде близък на баща й, за да я защитава, след като тя го е убила. Освен това казва, че не са останали никакви пари заради болестта на майка й. Само къщата и адвокатската практика. А сега, след като тя няма право, той може да наследи всичко, а и твърди, че баща й му е дължал много пари. Той не предлага и десет цента, за да помогне за защитата й, затова дойдох при теб. Този човек не ми харесва, не му вярвам. Обрисува покойния като светец и казва, че никога няма да прости на дъщеря му за стореното. Смята, че тя трябва да получи смъртно наказание.
— На седемнайсет години? Чудесен човек. — Той я погледна сериозно заинтригуван. — А какво казва момичето по този повод? Знае ли, че този човек няма да й помогне и може дори да вземе всичко, което е имал баща й срещу предполагаемите му дългове?
— Не. Но тя изглежда готова да влезе в огъня и ще мълчи докрай. Мисля, че тя се самозаблуждава, че има дълг към родителите си.
— Изглежда има нужда от психиатър точно толкова, колкото и от адвокат.
Той се усмихна на Моли. Хареса му идеята да си сътрудничат по още един случай. С нея бе страхотно да се работи, а от време на време хранеше слаба надежда, че между тях може да се зароди любовен роман, но мечтата му не се сбъдваше и част от него съзнаваше, че никога няма да стане. Ала понякога беше забавно да си го представя. Неговите надежди просто никога не се реализираха по време на общата им работа.
— Какво мислиш? — попита го Моли с безпокойство.
— Мисля, че е в голяма беда. В какво точно я обвиняват?
— Още не знам. Говореха за убийство от първа степен, но мисля, че ще им е трудно да го докажат. На практика няма реално „наследство“ заради което да докажат, че има мотив за преднамереност, само къща с голяма ипотека върху нея и адвокатска практика, която партньорът на покойния твърди, че поначало му е била обещана на него.