Накрая заради факта, че бе много млада и че самата Грейс го приемаше като престъпление в изблик на гняв и на оправдана отбрана, съдията й даде две години затвор и две години условно. Като се имаха предвид останалите възможности, тази присъда бе нещо като дар, но за Грейс тя прозвуча като доживотна, когато чу думите и се опита да вникне в тях. В известен смисъл тя мислеше, че смъртта може да й донесе облекчение. Съдията се съгласи да подпише характеристиката й, заради възрастта й и с надеждата, че тя няма повече да проваля живота си, след като излезе от затвора.
Грейс не можеше да престане да мисли какво ще стане с нея сега. Какво ще й направят в затвора? В ареста тя се бе страхувала понякога от други жени, които я заплашваха, или й взимаха списанията или пастата за зъби. Моли й носеше различни неща, а Франк Уилс с неохота се съгласи да й даде няколкостотин долара от парите на баща й, когато Дейвид го помоли.
Ала в ареста жените идваха и си отиваха след няколко дни и тя никога не се почувства истински застрашена. Там тя престоя най-дълго и нейният случай бе най-тежък. В затвора обаче щеше да бъде пълно с жени, които наистина са извършили убийство. Погледна съдията с пресушени и изпълнени с тъга очи. Животът й отдавна бе пропилян и тя го знаеше. От самото начало не бе имала шанс. За Грейс всичко вече бе свършило. Моли също видя погледа й и стисна окуражително ръката й. Този път Грейс напусна залата с белезници и вериги на краката. Тя вече не беше просто подсъдима, тя бе осъдената углавна престъпница.
Същата вечер Моли отиде да я види в ареста, преди да я прехвърлят в Изправителния център „Дуайт“ на следващата сутрин. Почти нямаше какво да й каже, ала не искаше Грейс да губи надежда. Някой ден щеше да започне живота си отначало. Само да можеше да се крепи, докато излезе. Дейвид също отиде да я навести, не беше на себе си заради присъдата. Обвиняваше се, че заради него се е провалила, но Грейс не беше съгласна. Просто животът й протичаше така. Дейвид й обеща да обжалва, вече се бе обадил на Франк Уилс и бе постигнал с него необичайно споразумение. До голяма степен под влиянието на Дейвид Уилс се съгласи да й остави петдесет хиляди долара от парите на баща й, срещу което тя поемаше задължението да не се връща никога повече в Уотсика, да не му пречи по никакъв начин, да не предявява претенции към нищо, което той е наследил от баща й. Той вече правеше планове как през следващите седмици ще се премести в дома им и каза на Дейвид, че не желае тя да узнае за това. Нищо свързано с него не й влизаше в работата. Не желаеше неприятности от нея, той възнамеряваше да запази цялата им собственост, всички мебели в къщата, всяка вещ. Вече бе изхвърлил повечето от нещата на Грейс и й даваше петдесет хиляди долара, за да не се върне никога повече. Не желаеше впоследствие да има разправии с нея. Дейвид се съгласи от нейно име, защото знаеше, че един ден, когато тя отново бъде на свобода, ще има нужда от пари. Това бе единственото, което й бе останало.
Вечерта, когато я видя, Моли отчаяно се опитваше да я насърчи.
— Не бива да се предаваш, Грейс, не бива. Досега си успявала. Остава ти да извървиш останалата част от пътя. Две години не са вечност. Когато излезеш, ще си на двайсет. Имаш достатъчно време да започнеш нов живот и да загърбиш всичко.
Дейвид й каза същото. Да има търпение и да се пази възможно най-добре в затвора. Ала всички знаеха, че няма да е лесно.
Тя трябваше да бъде силна. Нямаше вече избор. Ала тя бе силна толкова дълго време, че понякога имаше желанието да не бе оцелявала. Много по-лесно щеше да е умряла, колкото да преживее целия процес и да влезе в затвора. Тази вечер тя каза на Моли, че би искала да е застреляла себе си, а не баща си. Щеше да е много по-просто.
— Какво, по дяволите, означава това? — Младата психиатърка се ядоса много. Крачеше нервно из стаята, очите й блестяха от гняв. — Да не би да възнамеряваш да се предадеш? Е, добре, получи две години. Но това не е доживотна присъда. Можеше да е много по-лошо. Сега краят му се вижда. Знаеш точно колко ще продължи и кога ще свърши. А с баща ти нямаше да е така.
— Какво ли ще е там?
Погледът на Грейс бе пълен с ужас, сълзите напълниха очите й и се стичаха по бузите й като две самотни поточета. Моли би дала всичко на света, само и само да промени нещата за нея, ала нямаше повече какво да направи. Единственото, на което бе способна, бе да й предложи, обичта, подкрепата и приятелството си. Двамата с Дейвид се бяха привързали силно към Грейс. Понякога с часове разговаряха за нея, за несправедливостта, която бе преживяла. А сега я чакаше ново изпитание. Тя трябваше да бъде много силна. Моли държеше Грейс в ръцете си, докато тя плачеше, и се молеше отнякъде да й дойде сила да преживее каквото я очакваше. Дори само мисълта за това караше Моли да потръпне.