След това Грейс заживя самотно. Той не идваше при нея всяка нощ, но все пак твърде често. Понякога й се струваше, че ще умре от срам, а понякога той наистина й причиняваше болка. Не си позволи да сподели с никого, в крайна сметка майка й спря да идва в стаята с него. Грейс знаеше какво се очаква от нея и че няма избор. А когато се опитваше да спори с него, той я удряше силно и най-сетне тя разбра, че няма изход, няма друга възможност. Правеше го заради майка си, не заради баща си. Подчиняваше се, за да не бие той повече майка й или да не ги изостави. Но всеки път, когато Грейс не му угаждаше или не правеше каквото се искаше от нея, той се връщаше в спалнята и биеше майка й, независимо че тя бе много болна и изпитваше нечовешки болки. Грейс винаги разбираше намека му и изхвърчаше крещейки от стаята си и се заклеваше, че ще направи всичко, което той поиска. Той я караше непрекъснато да го доказва. В продължение на четири години той бе правил с нея всичко, за което можеше да си помечтае, тя беше негова лична робиня в любовта и негова дъщеря. Единственото, което майка й направи, за да я защити, бе да й даде противозачатъчни таблетки, за да не забременее.
Когато Джон Адамс започна да спи с нея, тя нямаше приятелки. От малка отбягваше да се сприятелява, защото непрекъснато се страхуваше някой да не разбере, че баща й бие майка й, а Грейс знаеше, че трябва да пази името им. Но откакто спеше с него, беше невъзможно да говори с когото и да било от децата в училище, още по-малко с учителите. Имаше чувството, че ще разберат, че ще го узнаят от лицето или тялото й, че има белег, нещо злокачествено, което, за разлика от майка си, носи отгоре. Злокачественото беше у него, но той никога не го осъзна. До този миг. Сега Грейс беше сигурна, че след като майка й си отиде, не трябва повече да го прави. Това трябваше да свърши. Повече не бе в състояние да го обслужва. Дори и заради майка си. Беше прекалено много… особено в неговата стая. Той винаги бе идвал при нея и я принуждаваше да го пуска в стаята си. Никога не посмя да я заведе в неговата спалня. Сега сякаш очакваше от нея да се превъплъти в образа на майка си и дори да бъде нещо повече от нея. Все едно искаше тя да му бъде булка. Дори й говореше по различен начин. Всички карти бяха свалени. Очакваше да му бъде съпруга.
Джон не виждаше нищо друго, освен матовото проблясване на тялото й пред себе си, настойчивите й молби и аргументите й само го разпалваха още повече. Изглеждаше неумолим и страшен изправен пред нея, заклещил я в здрава хватка. С едно-единствено движение успя да я тръшне на леглото, точно там, където до преди два дни лежеше болната му съпруга, както и през всичките лишени от съдържание години на техния брак.
Този път обаче Грейс се бореше с него, беше твърдо решена повече да не се подчинява и докато се опитваше да се отскубне си даде сметка, че трябва да не е с всичкия си ако си мисли, че може да остане под един покрив с него и този кошмар да не продължи. Единственият изход бе да избяга, но това после — сега трябваше да окаже съпротива, за да оцелее. Даваше си сметка, че повече не можеше да му позволи да го прави… не можеше. Дори майка й да искаше да е добра с него, тя вече бе изчерпала търпението си — беше се държала с него прекалено покорно, твърде дълго време. Не беше в състояние да го прави повече… никога повече… никога… ала докато тя размахваше безпомощно ръце, той успя да я прикове към леглото с мощните си длани и под тежестта на тялото си. Бързо се намести между краката й и когато проникна в нея, това й причини толкова силна болка, каквато никога не бе изпитвала, нито си бе представяла. За миг й се стори, че може да я убие. Преди никога не бе ставало така, никога не й бе причинявал толкова болка, както сега. Сякаш я биеше отвътре с юмрук и с това искаше да й докаже, че я притежава и може да направи каквото си поиска. Тя премина отвъд прага на поносимостта и за момент й се стори, че ще изгуби съзнание. Стаята се завъртя шеметно, а тласъците на греховната му страст я оставяха без дъх, той мачкаше безмилостно гърдите й, хапеше настървено устните й, навлизаше в нея отново и отново, Грейс беше пред припадък и желаеше от цялото си сърце най-сетне баща й да я убие от милост.