Учим седемте смъртни гряха: Гордост, Щение, Блудство, Гняв, Чревоугодие, Завист и Униние. Тези „щение“ и „униние“ не са ми много ясни. За щение се споменава на два пъти и в Десетте Божи заповеди. То има нещо общо с това да пожелаеш нещо, което не можеш да имаш, но тогава то по какво се различава от завистта?
Един след друг се изправяме и отговаряме на въпроса от катехизиса, който ни е задала сестра Анастейзия. Тя постоянно задава един и същ въпрос и въпреки че ние всички знаем кой е въпросът и какъв е отговорът, тя продължава да го задава на всеки ученик поотделно. Първо трябва да се изправим и да изчакаме, докато тя си зададе този един и същ тъп въпрос. Аз седя на първата редица и вече са ме изпитали, затова си знам, че имам време за себе си; и точно тогава умът ми потегля нанякъде.
Чиновете, на които седим, имат полегата дъска за писане, а седалките са прикрепени към него с извити метални тръби. Полегатата част се отваря и вътре има място да си наредиш учебниците. В горната част на дъската има тясна равна част с вдлъбнатинка, в която се поставя моливът или писалката, а освен това и кръгла плитка дупка за шишето с мастило. То е черно бакелитно с черна бакелита капачка, дето се плъзга напред-назад и се отваря дупчицата, през която се топи писалката.
Тези мастилници са ни за часовете, в които пишем с мастило. Забранено ни е да използваме автоматични писалки и трябва да скрибуцаме само с онези ужасни перодръжки, дето ги продават по книжарниците. Те представляват дървена пръчица и едно островърхо перо, което се мушка в специално гнездо в удебеления край на пръчицата. В повечето часове по писане се упражняваме по системата „плъзгаща се длан“. От време на време пишем и цели съчинения с тези ужасни перодръжки и тогава пак трябва да следваме системата „плъзгаща се длан“ и в никакъв случай да не вдигаме ръката си от тетрадката.
Аз не мога да напиша съчинение, без да го опръскам с мастилени петна. Перата на тези перодръжки са много остри и са срязани по средата на две тъпички части, които стоят плътно една до друга, а където свършва този разделящ ги прорез, има дупчица, в която се задържа мастилото и оттам то се стича надолу между двете половини на писеца. Моят писец винаги задира в хартията и опръсква цялата страница; друг път пък цялото мастило от писеца изтича изведнъж и прави голямо мокро мастилено петно.
Системата „плъзгаща се длан“ се състои в това да изписваш страница след страница с полегати чертички и кръгчета между редовете и ако го правиш както трябва, получава се нещо като тунел, през който можеш да погледнеш, но аз никога не успявам да го направя както трябва. Ръката трябва да се движи само от китката, перодръжката леко да почива между пръстите, а кутрето плавно да се плъзга по хартията, като по този начин хем имаш опора, хем движението на писеца е гладко и отмерено.
Но аз не пиша така. Аз стискам перодръжката до посиняване и си движа пръстите, вместо да плъзгам дланта по листа, както е правилно. Измислил съм си един начин за тази „плъзгаща се длан“, но само когато никой не ме гледа. Накланям листа на една страна, изписвам чертичките и кръгчетата между редовете и тогава почти се получава, но не може да се каже, че това е системата „плъзгаща се длан“, защото аз въобще не плъзгам дланта си.
А най-лошото от всичко е, когато топиш тези остри писци в мастилницата. Те така стържат в дъното й, че космите по врата ми настръхват и ушите ми запищяват. Всички момчета в класа нарочно стържат с писците по дъното на мастилницата си, но пък те владеят дланната система.
Забранено ни е да си отваряме чиновете, без да е наредила калугерката. Тя обикновено казва така: „А сега си отворете чиновете и извадете букварите“, или учебниците по гражданско право9, или нещо друго. И това е един от най-интересните моменти през целия учебен ден. Поне окото ти може да се спре на нещо ново — вътрешността на чина. Един от моите начини да се отплесвам е, като се опитам да си спомня всичко, което се намира вътре в чина и при това точно къде се намира. Искам поне веднъж да успея да си представя всичко и като отворя чина след това, да видя нещата точно така, както съм си ги представил.
9
Учебен предмет, който се занимава с механизмите на националното и местното управление и цели възпитаването на съзнателни граждани. — Б.пр.