Слава богу, диша, но при всяко поемане на дъх потреперва. Очите му са все още затворени.
И ето го пак, изправя се, готви се за бой, въпреки че вече умира пред самите ми очи. Поднасям му капачката от майонеза и се опитвам да завра розовото му носле в млякото, но той не ще да си отвори устата, не се и опитва да лизне млякото. Само потапя ноздрите си и киха. Тръсна глава, пак кихва, но си забърсва муцунката си с лапичка, както правят другите котки.
И пак безжизнено се отпуска в шепата ми. Опитвам се да го накарам да пие, но той вече се унася. Ами да, няма никакво съмнение, той умира. Толкова напъни да оживее, а сега ще умира.
Поставям го обратно върху парцала, завивам го и за да му е по-топло, пъхвам го зад малката ни пещ, дето й викаме „веднъжка“, защото се пали само веднъж на ден и само с една кофа кюмюр. Чувам стъпките на мама на горния етаж. Излизам от мазето, изтичвам по задната уличка, после нагоре по Коупли Роуд, след това по Кловър Лейн и пак по нашата улица, но отпред. Влизам, уж досега съм си играл с другите деца на улицата. Мама разтребва къщата и въобще не ме забелязва. Тихичко изтичвам нагоре по стълбите и влизам в банята. Това, което търся, е там. Трябва да е там, няма къде другаде да бъде. Имах същото и в комплекта ми от пособия по химия, но се счупи.
Вземам „Арджирола“14 от аптечката и отпушвам капачката с гутатора. Оставям шишенцето обратно. Стискам гумичката на гутатора и измивам кафявата течност от стъклената тръбичка.
След това се спускам надолу по стълбите през предната врата, завивам по задната уличка и влизам в мазето. Страхувах се да не намеря котето вече мъртво; но ако мина през къщата, покрай мама, тя ще вземе да ме разпитва какво правя и къде отивам, а аз не искам да лъжа. Ако наистина вътре в мен се е вселил дяволът, той ще има да потрива ръце доволно и предоволно, като ме чуе да лъжа родителите си, и то заради онова невръстно канибалче. И тогава за първи път ми хрумва, че това коте може би е самият дявол. Веднъж четох една книга за Хелоуин15 и там пишеше, че в котките на гадателките се криел самият дявол. Това би обяснило много неща за котето, за мистър Хардинг и за мен.
Хлътвам в мазето, просвам се на колене и издърпвам Канибал иззад веднъжката. Сигурен съм, че ще го намеря мъртъв, но той още диша. Държа го в едната си ръка, а с другата пълня гутатора с мляко и започвам да го храня.
Първо се опитвам да завра крайчеца на стъклената тръбичка в средата на устата му, точно под цепчицата на носа, но млякото потича надолу и наквасва цялата му брадичка.
Тогава се сещам да пъхна крайчеца на тръбичката отстрани в устата му и бавно да изцъркам млякото вътре. Правя го много внимателно и започвам да чувствам как той лапа, пък и млякото вече не тече навън. Дълго време стоя така и капка по капка го храня. Очите му са още затворени. Завивам го отново в бояджийския парцал, а парцала пъхвам под веднъжката. Вкарах му цялото мляко.
Сега вече се качвам направо горе. Мама излиза на пазар и ми заръчва да наглеждам Лоръл, която играе на въже с още няколко момиченца на тротоара пред къщата. Казвам на Лоръл да не мърда оттам, докато се върна.
Този път стоплям млякото в едно канче и пак слизам в мазето. Не е лесно да направиш млякото хем да не е горещо, хем да е топло. Опитвам го с езика си и виждам, че е както трябва. Надявам се, че старият Канибал е все още жив.
Като придърпвам парцала към себе си, той си отваря очите, гледа ме, но не помръдва. Очите му са влажни, като че ли е плакал, но може и да е от млякото, дето го разлях по него. Опитвам се да го подсуша, но това е направо невъзможно, толкова е пухкава котешката му козина.
Взимам го пак на ръце и започвам да го храня както преди, но този път вече с топло мляко. Той сам засмуква стъклената тръбичка на гутатора и храненето се ускорява. За пет минути изгълтва цялата втора порция. Пак се втурвам нагоре по стълбите. Мама още я няма. Докато млякото се стопля, поглеждам през предната врата. Лоръл е добре, скача си на въже отсреща. Връщам се в кухнята, сега пък млякото се е претоплило и затова му доливам малко студено, докато стане както трябва. Млякото в бутилката вече доста намаля и мама сигурно ще забележи липсата. Но ако пак долея вода, то вече няма да е мляко.
Решавам да й кажа, че аз съм си пийнал малко. Ще остане доволна, защото тя все ме кара да пия повече мляко, за да имам здрави кости и зъби, но аз не съм по млякото, освен когато е студено и с шоколад.
Сипвам си на дъното на една чаша, изпивам го, колкото да не излезе, че лъжа и оставям чашата неизмита в кухненския умивалник като доказателство. Измивам канчето, в което стоплих млякото и го прибирам обратно при другите съдове.
15
Навечерието на празника Всех Светих — 31 октомври. Тогава се правят всякакви предсказания, но най-вече се гадае за бъдещия съпруг или съпруга. — Б.пр.