В мазето провирам ръка зад веднъжката и придърпвам Канибал, а той ми ухапва пръста. Издърпвам си рязко ръката. Храни коте, да те хапе. Събрал е сили и се е обърнал по корем, още не може да се изправи на крака, но е заковал жълто-зеленикавите си очи право в мен. Устата му зее. Поставям млякото точно под носа му и се отдръпвам назад, за да видя какво ще направи. И пак същото: не ще да лочи, докато аз съм там.
Изтичвам горе, за да погледна Лоръл и да проверя дали мама се е върнала от пазар. Всичко е наред. Когато отново слизам долу, виждам, че Канибал не се е докосвал до млякото.
Не зная какво да правя. С едната ръка размахвам пръстите си пред очите му, за да му отвлека вниманието, а с другата се опитвам да го взема, но той ме изпреварва и аз получавам още едно ухапване по пръста. Не протяга лапа да ме одраска, както правят котките, а само забива острите си зъби със светкавична скорост. Може би името Сатана ще му отива повече от Канибал. Не, не, няма дявол в Канибал, както и татко казва, че няма никакъв дявол в мене. Само така изглежда, защото има нещо, което аз не разбирам.
Тогава ми хрумва друго.
Отивам горе и пак щипвам малко от каймата. Ние ядем главно кайма, с изключение на неделята. Тогава обикновено обядваме пиле. Правя както преди — щипвам от каймата, заглаждам следите и загъвам хартията така, както си е била.
Затичвам се към мазето. Започва да ме гложди чувство за вина, задето крада от млякото и месото; семейството ми е бедно. Грях е, да не забравя да го изповядам. Ще гледам да не попадна на отец Ланши; няма начин да не ме познае по гласа. Ще отида при отец Стивънс или при отец О’Шей. Отец О’Шей и без това никога не внимава какво му говориш; през цялото време той дреме с книга в ръка и на всички все едно и също препоръчва: пет пъти „Аве Мария“, пет пъти „Отче наш“ и „Покай се в сърцето си, чадо“. Почти винаги ти затваря прозорчето с това „Покай се в сърцето си, чадо“ още преди да си преполовил изповедта. Точно така, при него ще ида.
Виж ти, с месото няма никакви проблеми. Още не съм го сложил на парцала пред муцунката на Канибал и той вече го изгълта, задави се и заизвива шия наляво-надясно, докато преглътне, също както правят големите котки. Същински Канибал си е това коте.
Излапа всичко и мигом се изправи на крака. Чудна работа тия котки, колко бързо се оправят. Всички в нашия квартал, искам да кажа, всички деца, вярват, че котките имат по девет живота. Показвали са ми бездомни котки, за които всички момчета се кълнат, че ги е прегазила кола или нещо друго и изведнъж ето ги, пак се появяват съвсем, ама съвсем живи.
Сигурно е така, защото, каквото и да им се случи, котките винаги оцеляват и тогава хората започват да мислят, че еди-коя си котка живее втори живот.
И другото нещо, в което хората тук вярват, е, че ако черна котка ти мине път, ще ти се случи нещо лошо. Веднъж видях Джо Хенеси, дето се е източил един дангалак и в даскалото всички му треперят, защото ги маризи наред, та видях го тоя дангалак да заобикаля чак по Клинтън Роуд, когато една черна котка му пресече пътя. Мисля си, дали пък Канибал може да мине за черна котка? Той е тъмнокафяв, но някой лесно може да го вземе за черен.
Сега трябва да реша къде ще живее Канибал. Ако той продължи да заяква така бързо, скоро ще почне да кръстосва мазето и сигурно ще вземе да издава разни котешки звуци, като мяукане, ръмжене, пищене или може би мъркане. Ще започне да прави и бели, искам да кажа, котешки бели, да цапа и да умирише мазето. Още не съм го чувал да издава друг звук, освен да хъхка насреща ми, и то когато е на умирачка, а какво остава, като се оправи — цялата къща ще огласи. Мама ще припадне, ако разбере, че съм прибрал в мазето улично коте. За бълхите въобще не ми мина през ум. Дали пък вече не съм бълхясал и аз?
Стъкмявам едно местенце на Канибал зад пещта. Там няма кой да го види, пък и пещта така се нажежава, че никой няма да посмее да си пъха ръката отзад, та да се изгори. Запалихме пещта миналата седмица, като застудя. Зареждаме я нощем.
Миналата година татко ми показа как се зарежда пещ, така че да гори бавно и да не харчи много въглища, но първо ме научи как да пресявам сгурта. Сега аз паля пещта — сутрин, преди да тръгна за училище. Първо я изчиствам от пепелта, а след това слагам една лопата хубави въглища. Отгоре сипвам половин лопата сгур. По този начин пещта се разпалва бързо, а после, като стигне до сгурта, започва да тлее. Понякога си мисля, че една и съща сгур може да се използва няколко пъти, но никога не съм опитвал.
Едно нещо не ми излиза от главата: трябва да кажа на нашите за Канибал. Ще ми се да си го задържа все за мен, ако, разбира се, оживее, но не мога, без да поискам разрешение. Когато си на десет години, правиш само онова, което родителите ти наредят.