Выбрать главу

И като проумя това, Стюре се залови да прерисува всички картинки от буквара. Рисунките му излязоха почти съвършени. Тази работа му допадна. По всичко личеше, че тук ще му хареса повече, отколкото очакваше. Оказа се, че рисунките му са по-добри от тези в учебника, защото в буквара почти всички уроци разказваха за животни, затова и картинките показваха животни. И като рисуваше животните, Стюре постоянно черпеше от собствените си наблюдения върху тях. Другите хлапетии, като го видяха как рисува, веднага се скупчиха около него. Това беше истинско вълшебство. Рисуваше със замах, като че ли следва невидимите очертания на вече готова картина.

Като забеляза, че вместо да рисуват, първолаците са се струпали и зяпат Стюре, учителката веднага отиде да провери какво става там.

Така започна училището на Стюре Мудиг.

Много скоро учителката разбра, че Стюре вече няма полза от нея, защото и по смятане, и по четене той с лекота отговаряше и на най-трудните й въпроси. Той я помоли да взема за вкъщи няколко книги, определени за дванайсет-тринайсет годишни ученици, и тя веднага му разреши с готовност и дори с трепет в душата. Същия следобед той се върна у дома си тичешком, с боси крака и гол гръб, с книгите, увити заедно с обувките в груботканата му риза, която майка му беше ушила. Нямаше опасност ризата да се изцапа, защото подметките му рядко докосваха земята.

Стюре веднага се залови да помага на баща си при доенето на кравите. Показа на двамата книгите, които бе взел, но тъй като никой от тях не четеше английски добре, те само подметнаха, че щом ходи на училище, естествено е и книги да носи, а всъщност бяха доволни, че най-накрая Стюре е заприличал на дете като всяко друго.

Същата вечер, след като се нахраниха и след като помогна на майка си да измие чиниите, а на баща си да подостри коловете за новата ограда, която се канеха да вдигнат край нивата, Стюре изчете новите си книги. Изчете всяка по два пъти. В едната се разказваше за древна Елада и за враждата между Спарта и Атина. Стюре така и не успя да реши на чия страна да застане. Харесваше атиняните заради любовта им към науката, но дисциплината и решителността на спартанците като че ли повече му допадаха.

Другата книга беше учебник по алгебра. Загадъчната красота на уравненията го омагьоса и го наведе на мисълта, че всичко в природата си има свое място.

В училище Стюре много скоро взе да помага на младата си учителка. Всъщност учителят стана той. По природа беше търпелив и умееше да предаде знанията си така, че на децата веднага им ставаше ясно. Притежаваше някакво шесто чувство, с помощта на което към всеки подхождаше различно, същото онова чувство, което му помагаше да общува с кравите и с другите животни.

Въпреки че винаги беше усмихнат и приветлив, дори към най-тъпите ученици, някои от батковците го намразиха. Ето от това се бе опитвал да го предпази баща му. Напразно.

Но когато тази шайка от дангалаци наобиколи Стюре в училищния двор, те и не подозираха какво ги чака. Предстоеше им да научат нещо съвсем ново за Стюре Мудиг. Първо, че той бе наистина мудиг, сиреч смел. Никой от тях обаче не говореше шведски и следователно нямаше откъде да знае това. Тогава видяха как Стюре без никакво усилие, с усмивка на уста, можеше да се изплъзва като заек, да се кьоска като козел и да бяга като сърна. Притиснеха ли го натясно, можеше да се изплъзне като змия, да дращи като котка и да мята къчове като катър. Осемгодишното русоляво хлапе беше направо неузнаваемо. Така че не след дълго дангалаците разбраха, че ще е по-добре да го оставят на мира.

Не мина време и те, като малчуганите, взеха да го ценят и обичат. Трудно е да мразиш човек с усмивка като тази на младия Стюре Мудиг. Тя просто огряваше лицето му, щом те зърне, сякаш иска да ти каже: „твой човек съм, не се бой“.

Преди да изтече годината, Стюре вече помагаше и на най-големите ученици в класната стая. Изглежда, притежаваше някакво специално умение да открива затрудненията, които всеки от тях срещаше с материала.

Мис Хендерсън, учителката му, не напусна веднага, въпреки че нейният кандидат бе намерил подходящо парче земя, бе платил за него и вече вдигаше обора, но тя реши да остане в училището още година — най-вече за да види какво ще стане със Стюре. Пък и по-добре да изчака, докато годеникът й построи и подреди къщата.