Все още съм недоволен, дето татко ще се връща на работа в „Джей Ай“, но се чувствам и малко засрамен, затова не събрах кураж да се обадя.
— Вече казах на майка ви, а сега казвам и на вас, деца, че се връщам, но този път ще се боря за профсъюза, ако такъв още няма, а ако има, веднага се записвам в него. Профсъюзът е единственото оръдие на работника срещу работодателя.
Лоръл нищичко не проумява от думите на татко, но виждам, че мама се изплаши от тях. Не зная защо татко трябва да казва всичко това. Тогава, пък и сега, имаше големи сблъсъци между компаниите и профсъюзите. Мисля, че Депресията озлоби доста хора, ей такива, като татко. Кани се да се бори срещу „Джей Ай“, което ми харесва; той сигурно и затова го казва пред всички, но думите му май са отправени главно към мен.
Както и да е, ако остане на мен, то аз предпочитам да си строим веранди с татко. Можем да строим и за други хора, не само по поръчка на мистър Марсдън. Тогава татко ще си бъде господар сам на себе си, а аз ще бъда негов помощник. Може би така и от училище ще успея да се измъкна.
Оказа се, че в „Джей Ай“ има профсъюз. Казва се ПЕ — Профсъюз на електротехниците. Татко веднага се записа да членува в него и не след дълго го избраха за отговорник. Това значи, че той представя всичките работници от цеха пред началниците. Нещо като началник срещу началниците.
Близо месец след като тръгна на работа, една вечер татко се прибра вкъщи доста късно. Яденето отдавна чакаше във фурната, но мама не ни даваше да припарим до него, въпреки че вече минаваше седем, а ние обикновено вечеряме преди шест. Татко влезе и едната половина на лицето му беше цялата подута, устата му — срязана, а ризата — разкъсана. От тази гледка мама едва не припадна.
Татко изтича нагоре по стълбите и влезе право в банята, а мама хукна подире му. Когато се появи след известно време, цялото му лице беше в лепенки и йод, а един от пръстите му — бинтован, защото бил изкълчен. Сгащили го на самия вход на „Джей Ай“. Били мъже, специално наети от компанията, за да се справят с членове на профсъюза и особено с отговорниците, такива като татко. Татко изяде вечерята си мълчаливо, като само от време на време изохкваше, съвсем забравил, че не бива да дъвче на едната си страна, а мама така и не спря да плаче.
След тази случка татко започна да се среща с едни и същи мъже; заедно отиваха на работа и заедно се връщаха. Взе да носи в джоба си френски ключ — и на път за работа, и обратно, все с него си ходеше. Каза, че ония, дето го млатили, били „убийците на компанията“. В комиксите за Попай една от героините се нарича Алис Убийцата. Тя е с малка плешива глава, с голямо тяло, с дебели ръце и огромни космати крака. Спомене ли татко за убийците на компанията, все тази Алис си представям. Мама сигурно е права, като казва, че още съм много малък, за да ме е страх.
Започнах редовно да посрещам татко от работа. Чаках го там, където го оставя рейсът, дето вози него и другите работници до завода и обратно. Това е точно на ъгъла на Радбърн Роуд, до бакалничката на Хершафтови.
Изчаквам татко пред бакалничката и заедно се връщаме вкъщи. Понякога той влиза вътре и ми купува бонбони или дъвка, или пък малки кексчета. И все едно и също нещо повтаря:
— Половината да дадеш на Лоръл и да не го ядеш преди вечеря. Нали знаеш какво ще каже майка ти.
Като се върне вкъщи, дори когато не са го били, татко винаги е бледен, уморен и мръсен. Разправя, че в завода си имали душове и съблекални, но той предпочитал да се прибере по-бързо у дома, пък и без това всяка сутрин слагаше чиста смяна дрехи за работа.
В мазето имаме една стара пералня с ръчна изстисквачка. Беше изхвърлена на боклука. Татко я намери и сам си я поправи. Пренави намотките на мотора и тя тръгна. Няма нищо, което татко да не може да поправи. Всяка събота мама слага татковите работни дрехи в пералнята и ги пере отделно от нашите; много са мръсни, за да се перат с останалите.
Татко винаги се прибира по задната уличка и влиза вкъщи през мазето. Още там си сваля обувките, остъргва ги от черната грес, дето се е налепила по тях, и ги оставя до пещта да съхнат. Не знам точно с какво се занимава в завода, но каквото и да е, от него обувките му стават мазни и мокри. Знам, че прави огромни прекъсвачи, но това нищо не ми говори. Строят ги за гигантски язовир някъде в Русия. Това татко ми го каза. Много се гордее, че работи нещо, което ще отиде чак в Русия.