За щастие обаче той явно не забеляза нищо, защото силните му пръсти продължиха внимателно да опипват прасеца й, след което бавно се върнаха на глезена.
— Добра секретарка ли си?
— Така поне казваше предишният ми работодател.
С все още приведена глава той каза:
— Добри секретарки се търсят винаги. От „Синко“ сигурно ще ти се обадят и ще ти предложат работа.
— Съмнявам се — отвърна Лорън, като едва сдържаше усмивката си. — Боя се, че господин Уедърби, началникът на личен състав, остана с впечатлението, че не съм особено умна и ценна кандидатка — поясни.
Ник рязко повдигна глава.
— Лорън, според мен ти си не по-малко ценна от нова златна монета. Уедърби трябва да е направо сляп.
— Ами че той си е точно такъв! — пошегува се тя. — Иначе никога нямаше да си сложи карирано сако на шарена вратовръзка.
Младият мъж се ухили:
— Наистина ли така се облича?
Тя кимна утвърдително и душата й се изпълни с някакво необяснимо, дълбоко проникновение. Докато му се усмихваше, започна да вижда пред себе си и нещо друго, освен невероятно красивия мъж. Забеляза в погледа му един лек цинизъм, обагрен с топлота и чувство за хумор, както и някакъв изстрадан житейски опит, оставил суров отпечатък върху лицето му. Това го направи още по-привлекателен за нея. Не можеше да се отрече неговият сексуален магнетизъм. Той се излъчваше от всяка клетка на жилавото му, самоуверено тяло и неудържимо я притегляше към него.
— Не изглежда да е подут — отбеляза той. — Усещаш ли някаква болка?
— Съвсем слаба. Много повече пострада честолюбието ми.
— В такъв случай до утре и двете ще бъдат във форма.
Все още клекнал, той подхвана петата й в шепата на лявата си ръка, а с дясната се пресегна, за да й вземе сандала. Точно преди да нахлузи сандала върху крака й, я стрелна с поглед, а сърцето й заби учестено, когато с усмивка я попита:
— Нямаше ли една приказка за мъжа, който търсел жената, чийто крак ще влезе в някаква стъклена пантофка?
Тя кимна със светнали очи:
— „Пепеляшка“.
— И какво ще стане с мен, ако тази пантофка ти е по мярка?
— Ще те превърна в красива жаба — отбеляза духовито.
Той се засмя със звучен, прекрасен смях, а погледите им се срещнаха и в дълбините на неговите очи проблесна кратък пламък, който той мигновено угаси. Край на приятните закачки. Закопча сандала й и се изправи. Взе чашата и я пресуши, след което я остави върху масичката за кафе. Явно това беше не особено желаният знак за нея, че времето, което прекараха заедно, наближаваше своя край. Видя го как се приведе, вдигна телефона, поставен в другия край на масата, и набра някакъв четири цифрен номер.
— Джордж — каза, — обажда се Ник Синклер. Младата дама, която ти преследваше като нарушител, вече се възстанови от падането. Би ли дошъл пред входа с автомобила на охраната, за да я откараш до мястото, където е оставила колата си? Добре, ще се видим долу след пет минути.
Сърцето на Лорън се сви. След пет минути. При това друг човек щеше да я откара до колата и! Имаше ужасното предчувствие, че Ник дори нямаше да я попита как би могъл да се свърже с нея. Тази мисъл беше толкова потискаща, че напълно забрави смущението си от току-що направеното откритие, че тази вечер е бягала от охраната на обекта.
— Ти да не би да работиш за компанията, която е построила този небостъргач? — попита тя в опит да забави раздялата им и да научи нещо повече за него.
Ник погледна нетърпеливо часовника си.
— Да, точно така.
— Харесва ли ти строителната работа?
— Обичам изграждането на нови неща — отвърна й лаконично. — Аз съм инженер.
— Някъде другаде ли ще те изпратят, когато работата по тази сграда приключи?
— Поне през следващите няколко години ще прекарвам по-голямата част от времето си тук — отвърна той.
Лорън се изправи и си взе сакото. При наличието на всички тези сложни компютърни устройства в новите небостъргачи, нищо чудно да беше необходимо включването на инженер в работния екип. Не че това имаше някакво значение, помисли си тя с някакво ужасно предчувствие. Навярно вече никога нямаше да го види.
— Е, благодаря ти за всичко. Надявам се президентът да не открие, че си ровил в барчето му за напитки.
— Тук и без това са ровили всички портиери. Просто трябва да се заключи.
Докато слизаха с асансьора, той изглеждаше някак угрижен и нетърпелив. Навярно бързаше за среща, помисли си мрачно Лорън. С някоя красива жена — трябваше да бъде поне фотомодел, за да отговаря на неговата поразителна красота. Той, разбира се, можеше да бъде и женен, но не носеше халка, нито пък имаше вид на семеен мъж.