— Очевидно мъжът, който ми помогна, когато паднах тази вечер, е имал доста влиятелен приятел в „Синко“. Същият този негов приятел се обадил на господин Уедърби преди няколко минути и той току-що си спомнил за една секретарска длъжност, която според него щяла да бъде идеална за мен. Утре ще се явя на интервю за тази длъжност.
— Спомена ли ти името на човека, който ще проведе интервюто?
— Стори ми се, че спомена мъж на име господин Уилямс.
— Джим Уилямс — измърмори тихо Филип. — Ама че работа.
Малко по-късно Картър се оттегли в своя апартамент, а Каръл отиде да си легне. Филип обаче помоли Лорън да остане в гостната заедно с него.
— Уилямс може да поиска от теб да започнеш веднага — каза й, когато другите излязоха. — Не бихме искали да възникват пречки пред възможността да получиш тази работа. Колко време ти е необходимо да отидеш да си събереш багажа и да се върнеш?
— Най-напред трябва да си намеря жилище — припомни му тя.
— Разбира се — съгласи се той. След кратък размисъл добави: — Знаеш ли, преди няколко години купих апартамент в Блумфийлд Хилс за една моя леля. Но сега тя е в Европа и възнамерява да остане там поне още една година. Ще ми бъде много приятно да се настаниш в нейното жилище.
— Не, не, не мога да приема — побърза да откаже Лорън. — Ти вече направи достатъчно за мен.
— Настоявам — каза той с любезна категоричност. — Пък и освен това ще ми направиш услуга, защото така или иначе трябва да плащам на портиера на кооперацията една доста солидна сума всеки месец, за да охранява мястото. Това ще спести пари и на двама ни.
Лорън разсеяно подръпваше ръкава на блузата си. Баща й се нуждаеше от всяко пени, което можеше да му изпрати, и то възможно най-скоро. Тя погледна към Филип с притеснение и нерешителност, но той вече беше извадил химикалка и лист от джоба на сакото си и записваше нещо.
— Ето това са адресът и телефонът на апартамента — каза, докато й подаваше листчето. — Когато утре попълваш документите за постъпване в „Синко“, остави им тези данни. По такъв начин никой няма да може да направи връзка между мен и теб.
Лорън изпита лошо предчувствие при това напомняне за двойствената роля, която щеше да изпълнява, ако започне работа в „Синко“. Шпионаж. Опита се да прогони тази мисъл от главата си. Не, нямаше да върши точно това. Просто трябваше да се опита да открие името на предателя, който изнасяше сведения от компанията на Филип. Погледната от тази страна, нейната мисия беше съвсем благородна. За момент се почувства толкова добродетелна… но само докато си напомни действителната причина, поради която сега изпитваше такова голямо желание и нетърпение да я назначат в „Синко“: Ник Синклер работеше точно от другата страна на улицата и тя търсеше възможност да бъде по-близо до него.
Филип прекъсна мислите й:
— Предложат ли ти утре секретарска длъжност, приеми я и веднага тръгни за Мисури. Ако не ми се обадиш до обяд, ще знам, че си получила работата, и ще се погрижа да ти подготвя апартамента най-късно до една седмица.
ГЛАВА 4
В дванайсет без десет на следващия ден Лорън имаше късмет да си намери място за паркиране срещу „Синко“ точно пред сградата на „Глобал Индъстрис“. Обзета от страх и напрежение, тя слезе от колата, приглади тясната си бежова пола, пооправи късия си жакет и тръгна на среща с господин Уедърби.
Въпреки любезната си усмивка той очевидно беше ядосан.
— Вижте, госпожице Данър — каза й, докато я въвеждаше в кабинета си, — щяхте да спестите и на себе си, и на мен, както и на още няколко души, доста време и неприятности, ако вчера просто ми бяхте казали, че сте приятелка на господин Синклер.
— Нима господин Синклер ви се обади и ви каза, че съм му приятелка? — попита учудено тя.
— Не — отвърна той, като едва успяваше да прикрие раздразнението си. — Той се обадил на президента на нашата компания, господин Симпсън. Господин Симпсън се обадил на административния директор, който пък се обадил на финансовия директор, а той пък позвънил на моя шеф. И снощи лично моят шеф ми се обади у дома, за да ми каже, че съм обидил и недооценил госпожица Данър, която всъщност е изключително умна и способна, а освен това е и лична приятелка на господин Синклер. След което просто ми затвори телефона.
Лорън не можеше да повярва, че е причинила толкова безпокойства.
— Ужасно съжалявам, че съм ви докарала толкова неприятности — изрече с разкаяние. — Вината не беше само ваша… в края на краищата резултатът от моите тестове наистина не беше никак добър.
Той поклати глава.
— Аз казах на шефа си, че вие дори не знаете как се държи молива, но той ми заяви, че пет пари не давал даже и да пишете с пръстите на краката си. — Като се надигна от стола си, каза: — Сега нека ви заведа в кабинета на господин Уилямс. Той е нашият административен началник и неговата секретарка ще се мести в Калифорния. Той иска да проведе интервю с вас за тази длъжност.