— Господин Уилямс да не е административният директор, който се обадил на търговския директор, който пък се обадил… — започна смутено младата жена.
— Точно така — прекъсна я господин Уедърби. Лорън го последва, обзета от смущаващата мисъл, че даже и да се стори отвратителна на господин Уилямс, той пак ще й предложи работата, защото всъщност е бил принуден от началника си. Минути по-късно обаче тя се отказа от тези свои мисли. Джеймс Уилямс имаше решителният вид на човек, който никога не би могъл да бъде нечия пионка. Той вдигна за миг глава от документите, които четеше, когато господин Уедърби я въведе в кабинета му, и кимна хладно към кожения стол пред голямото му бюро.
— Седнете — каза на Лорън. После нареди на господин Уедърби: — Затвори вратата зад себе си.
Тя седна и изчака, докато Джим Уилямс се изправи и излезе пред бюрото си. После се подпря на него, скръсти ръце на гърдите си и я огледа набързо.
— Значи вие сте Лорън Данър? — попита равнодушно.
— Да. Боя се, че сте прав.
Погледна я развеселено и изразът на лицето му поомекна.
— От начина, по който ми отговаряте, си правя извода, че си давате сметка за бъркотията, която предизвикахте снощи?
— Да — въздъхна Лорън. — С всичките й неприятни, смущаващи подробности.
— Можете ли да ми кажете как точно се пише думата „смущаващи“?
— Да — отвърна тя, безкрайно изненадана.
— С каква скорост пишете на машина… когато не сте на изпит?
Лорън се изчерви:
— Около сто думи в минута.
— Владеете ли стенография?
— Да.
Без да откъсва очи от лицето й, той се протегна и взе един молив и бележник от бюрото си. Подаде й ги и каза:
— Запишете следното, моля.
Тя се вторачи слисана в него, но бързо се съвзе и започна да пише, докато той диктуваше бързо:
— Уважаема госпожице Данър, в качеството ви на моя секретарка, от вас се очаква да изпълнявате множество задължения и да бъдете личната ми свръзка с моите служители. Вие ще имате задължението във всеки един момент стриктно да се придържате към правилата на компанията независимо от вашето познанство с Ник Синклер. След няколко седмици се пренасяме в сградата на „Глобал Индъстрис“ и ако вие някога по някакъв начин се опитате да злоупотребите чрез вашето приятелство с господин Синклер, като се измъквате от задълженията си или пренебрегвате изискванията, отнасящи се към останалия персонал, тогава аз моментално ще ви уволня и лично ще ви придружа до изхода. От друга страна, ако проявявате усърдност и инициативност, аз ще ви възлагам пълномощията за максимален брой отговорности, които имате желание и сили да поемете. Ако приемате тези условия, след две седмици, считано от понеделник, се явете на работа в моя кабинет в 9 часа сутринта. Някакви въпроси, Лорън?
Тя вдигна към него смаяния си поглед:
— Искате да кажете, че получавам работата?
— Зависи от това, дали ще успеете да ми напишете на машина този текст без никакви грешки и за сравнително кратко време.
Лорън беше толкова изумена, от това хладно предложение за работа, че не изпита никакво притеснение при преписването на тази стенографска диктовка. След няколко минути пристъпи колебливо в неговия кабинет.
— Ето ви текста, господин Уилямс.
Той хвърли поглед към листа, а после към нея:
— Много добре. Как тогава на Уедърби е могла изобщо да му хрумне мисълта, че не ставате за нищо?
— Явно сама съм предизвикала подобно впечатление — отвърна уклончиво Лорън.
— Ще проявите ли желание да ми кажете как точно стана това?
— Не, не съвсем. Получи се просто едно… едно недоразумение.
— Е, добре, няма да се ровим в тези неща. Така, сега ми кажете дали има още нещо, което трябва да обсъдим? Ами да, разбира се, остана да поговорим за… вашата заплата.
Сумата, която той спомена, беше годишно с 2000 долара по-малка от онази, която й предложи Филип, но пък той беше обещал да компенсира разликата.
— Е, ще приемете ли работата?
— Да — отвърна тя с плаха усмивка. — И не. Ако искам да работя за вас, то е само защото имам усещането, че ще мога да получа множество разнообразни познания. Но в никакъв случай не желая да получа тази работа, ако ми я предлагате само и единствено заради… заради…
— Ник Синклер?
Тя кимна.
— Ник няма абсолютно нищо общо с това. Ние се познаваме от много години и сме добри приятели. Приятелството обаче няма място в служебните отношения. Ник си има своята работа, аз пък — моята. Аз не си позволявам да го уча как да си върши неговата работа, затова не бих позволил и той да се опитва да влияе на избора ми за секретарка.